Моят блог
Постинги в блога от Октомври, 2011 г.
25.10.2011 20:14 -
Още едно свидетелство що за избори са последните
От години родителите ми, които са доста възрастни се изселиха в едно забутано село Попица, Врачанско. Въпреки че са на края на ЕС, в едно от бедните села от най-бедния регион на Европа, по конституция всички български граждани са равноправни.
От май месец баща ми има сериозни проблеми със зрението. Направо си е полусляп, познава хората само по гласа, не може да се движи сам и в селото едва ли не всички знаят това. Решение на ТЕЛК не му е издадено, понеже не е имало време да се издаде.
Оня ден родителите ми отиват да гласуват. Търпеливо изчакват два часа на опашката и майка ми обяснява, че ще е нужно да придружи съпруга си, понеже той е полусляп. Комисията е категорична, че без ТЕЛК не може да бъде допускан придружител, нищо че е член на семейството и че цялото село е свидетел, че човекът не вижда. Един от членовете цинично го увещава: „Бе влизай там и драскай“. В крайна сметка баща ми решава да влезе сам, но разбира се, не е сигурен дали е сложил кръстче там, където е изборът му.
Аз имам различни политически виждания с баща ми. Никога не бих гласувал за тези, които ще избере той. Ние обаче живеем в демокрация. Всеки има право на свободен избор. Баща ми е плащал данъци на тая държава, работейки и след пенсия и никой няма право да го лишава от правото да избере местните си управници. Смятам да внеса жалби където трябва, но не вярвам, че ще има ефект.
От май месец баща ми има сериозни проблеми със зрението. Направо си е полусляп, познава хората само по гласа, не може да се движи сам и в селото едва ли не всички знаят това. Решение на ТЕЛК не му е издадено, понеже не е имало време да се издаде.
Оня ден родителите ми отиват да гласуват. Търпеливо изчакват два часа на опашката и майка ми обяснява, че ще е нужно да придружи съпруга си, понеже той е полусляп. Комисията е категорична, че без ТЕЛК не може да бъде допускан придружител, нищо че е член на семейството и че цялото село е свидетел, че човекът не вижда. Един от членовете цинично го увещава: „Бе влизай там и драскай“. В крайна сметка баща ми решава да влезе сам, но разбира се, не е сигурен дали е сложил кръстче там, където е изборът му.
Аз имам различни политически виждания с баща ми. Никога не бих гласувал за тези, които ще избере той. Ние обаче живеем в демокрация. Всеки има право на свободен избор. Баща ми е плащал данъци на тая държава, работейки и след пенсия и никой няма право да го лишава от правото да избере местните си управници. Смятам да внеса жалби където трябва, но не вярвам, че ще има ефект.