Живеем в много хубав виц. Колкото по-абсурден е един виц, толкова е по-хубав. Затова вицът, в който живеем, е много хубав. Копаят ливадата на цар Киро да търсят къде си е заровил делвите с жълтиците, но не намерили жълтици, намерили костенурки, а на няколко километра от имота на цар Киро Стоичков станал доктор хонорис кауза на Пловдивския университет…

Не можах да повярвам на очите и ушите си, когато гледах това по новините. Веднага в съзнанието ми изникна един хубав виц. Ще го преразкажа с леки изменения.

Жената на цар Киро:
Мили Киро,
Тъгуваме по теб. Много ни е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите.

Мила жено,
И вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите ще ми лепнат поне още 20 години, че и вас ще ви вкарат при мене.

Мили Киро,
С писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха.

Мила жено,
Каквото можах да направя оттук – направих. Засадете си картофите сами!