Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог
Автор: kalinvv Категория: Лични дневници
Прочетен: 309718 Постинги: 72 Коментари: 519
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.

В русенския квартал „Средна кула” започна подписка срещу изграждането на защитени жилища за децата от Могилино, съобщи БНР.

 Вчера кметът на града Божидар Йотов обяви, че на мястото на старото училище в центъра на квартала може да започне изграждането на жилищата.

Местните жители обаче заявяват, че няма да понесат всеки ден да минават край децата и че гледката ще им бъде неприятна.
До училището има детска градина и майките изразяват притеснения, че ще трябва да обясняват на децата си какви са „тези недъгави деца”.

Жителите на „Средна кула” настояват къщите за децата да не бъдат в центъра на квартала, а на някое не толкова оживено място.

„Време е хората да приемат факта, че в България има тежко болни деца, а не само да изразяват изкуствено съжаление.” - коментира кметът Божидар Йотов.

http://news.ibox.bg/news/id_19542035

Трудно ми е да коментирам.  Такава информация е достатъчна за да съкруши цялата ми национална гордост. Работил съм в училище за увредени деца. Продължава да ми се случва да има  работа с такива. Ценя ги такива, каквито са. В известен смисъл обичам ги повече отколкото “здравите”.  Дразня се и се разгневявам, когато някой се изкаже “хитлеристки” по отношение на хората с увреждания. Трудно ми е да преодолея християнския си дълг да прощавам и ми иде да проклетисвам.

Кой е изродът - невинното същество, което се е родило с увреждане или гадината, която иска да запази душевния си комфорт и вероятно би предпочела контингентът на Могилино да мине през газовите камери, за да не смущава гледката на “нормалните”? Нашият народ наистина заслужава съдбата си, даже му е малко.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 8675 Коментари: 23 Гласове: 0

Защо ли ни напомнят за свободата на кюрдите само когато САЩ води война с Ирак? По същата причина, поради която чуваме, че в Косово е имало етническо прочистване, засягащо албаниците там, а не се говори, че реално се осъществява етническо прочистване на сърбите в областта. 
Истина е, че според нашите учебници по история, сърбите са ни нападнали изневиделица през 1885, след което са ни сърбизирали и помакедончвали. Според сръбската версия пък, ние сме им забивали нож в гърба поне 5 пъти, както и по време на Втората световна война България е сключила коварен съюз с Фашистка Германия, и ако Германия не е била победена, България и Хърватско щели да имат обща граница, а Сърбия нямало да съществува изобщо. Също така, в сръбските учебници по история пише как българската окупационна войска е избила до крак населението на две сръбски села, поради това, че сътрудничи на паризаните. 
Въпреки това, което пише в нашите и техните учебници, ние знаем, че сме близки. Знаем, че имаме подобен манталитет, подобен фолклор, подобни обичаи, дори и подобна чалга. Спомням си един тъжен разказ на Нушич, съвсем различен от добре известната му ”Автобиография”. Там той разказва случли от иначе добре познатата ни Сръбско-българска война. Когато настъпват в българска територия, сръбските войници виждат, че всъщност там живее народ, подобен на тях, българските села удивително напомнят на селата, от които идват сърбите и всъщност, каквото и да казва военната пропаганда, войните между българи и сърби се оказват войни между братя. 
Преди 2 години случайността ме срещна с група косовски роми. Те не знаеха български, кактo и аз не знам сръбски, но много бързо и лесно се заговорихме. Когато разбрах, че са бежанци от Косово, ги попитах, какво всъщност става там. Разказаха ми ужасяващи неща. Загубили бяха контакт с много свои роднини. Когато сръбската армия се изтеглила, настанала анархия. В присъствието и пред очите на американските войници албанците безчинствали не само над сърбите, но и над всеки друг етнос, различен от албанския. В редки случаи някои сърби били прибрани и спасени от свои приятели албанци. Повечето всъщност избягали, а на голяма част от останалите и до днес не е ясна съдбата. Потресаващо било, че американските войници не се намесвали по никакъв начин и оставяли албанците да вандалстват, насилват и грабят. Всеки от тези хора, с които говорих тогава, имаше роднини в неизвестност, които издирваше. 
След войната на НАТО в Югославия генерал Люис Макензи, бивш командващ на сектор “Сараево” към мисията на UNPROFOR в Югославия, заяви недвусмислено: We bombed the wrong side. Ако се касаеше за изявление на маргинален левичар, то не би имало значение. Но това е изявление на генерал, който добре познава ситуацията и няма предпоставки да бъде предубеден. След войната Сърбия беше наказана с отделянето на Косово и реално етническо прочистване на сърбите от областта. 
Аргументът, че албанците имат право на суверенитет, защото представляват мнозинство в областта, би следвало със същата сила да важи и за кюрдите в определени области на Турция, баските в Испания, както и за турците в Източните Родопи - примери, в които някое малцинство се явява мнозинство в определена област. Аргументът пък за етническото прочистване се явява валиден за Косово (където реално такова не е имало), а не се споменава например, когато става дума за изселването на судетските немци след Втората световна война, където те преди това са преобладавали. Тоест, ако евентуално етническо прочистване на албанци в Косово би следвало да се поправи с връщане на албанците по родните им места и създаване на независимо Косово, то е редно судетските немци да бъдат върнати в областта си и да им бъде дадено право на самоопределение. 
Очевидно има двоен аршин и едва ли някой не го вижда. Проблемът обаче е много по-дълбок. В сърцето на Европа се създава мюсюлманска държава - още един плацдарм за най-бързо разрастващата се религия - нещо, опасността от което Европа ще осъзнае много по-късно. Странно е впрочем колко загрижена е Европа към съдбата на албанците в Косово, а колко безчуствена е към съдбата на баските, например, които живеят в рамките на самия ЕС.

Категория: Политика
Прочетен: 2272 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2008 18:16
Търсене

За този блог
Автор: kalinvv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 309718
Постинги: 72
Коментари: 519
Гласове: 704