Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог
Автор: kalinvv Категория: Лични дневници
Прочетен: 311902 Постинги: 72 Коментари: 519
Постинги в блога от Март, 2011 г.
кадафи саркози
Братско ръкостискане на Кадафи и Саркози

Медии и правозащитници критикуват топлия прием на либийския ръководител...

Опа! Това е старо заглавие. Не съвсем старо. От 2007 г.  Някак  съм свикнал. Обичайна практика е Западният свят да си сменя настроенията. Доналд Ръмсфелд също обичаше Саддам Хюсеин, но до едно време.

Тук никак не искам да защитавам диктаторите, а по-скоро да се погнуся от политиката на САЩ и ЕС, които в определени моменти сътрудничат, дори подкрепят диктаторите, след това ги свалят със сила, избивайки междувременно значителна част от невинните им народи.

Садам Ръмсфелд
Братско ръкостискане на Ръмсфелд (по-късно мин. на отбраната по време на Войната в Залива) и Саддам

Българските медии реагираха както винаги неинформирано към "народните бунтове" в арабския свят. Нямаше кой да им обясни, че след такива народни бунтове по тези ширини не идва демокрация, а ислямска революция, най-често всъщност идва нова, по-страшна диктатура. Някак между редовете се промъкна, че между вождовете на "въстаниците" има хора, които до преди няколко години наричахме "мъчители на българските медици".  Но ние ги подкрепяме.

Истината е, че Кадафи е основен доставчик на горива за голяма част от ЕС. Неудобството е, че е непредвидим. Може да спре кранчето когато си поиска. Това не е хубаво. Добре е да се направи революция, тип "оранжева" за да се свали и да дойде по-удобен, по-предвидим диктатор.  Оранжевите революции са изключително добре обмислен модел на действие, който в голяма част от случаите е успешен. Друг е въпросът, че често покровителстваните от Запада народни трибуни се оказват негодни. В Украйна например скоро след успешната революция двама от фаворитите на Запада започнаха да се обвиняват един друг в корупция.А няколко години след Революцията там фаворитът на Запада Юшченко кандидатства за втори мандат и получи най-ниския резултат в световната история, получаван от действащ президент - 5.45%. Както и да е, за това как се прави Оранжева революция има написани цели книги, които се разпространяват свободно, включително и в Интернет.

В Либия обаче моделът не успя от самото начало. Целта беше в историята да се запише как народът е свалил омразния диктатор. Само че диктаторът успя да противопостави една част от народа срещу другата и беше на път да подави бунта. Западът така загуби възможността да заяви, че либийският народ сам е свалил Кадафи. Затова беше издадена резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която изрично се забрани либийски самолети да летят в небето над Либия. Тази резолюция разреши използването на сила с цел налагането на забранената за полети зона. В първия ден от налагането на резолюцията се оказа, че забраната не се спазва единствено от бунтовниците, които разполагаха с два самолета. Беше свален именно техен самолет, но това не доведе до наказателни удари по тях с превантивна цел. В същото време неясно в каква връзка с резолюцията (понеже Кадафи дефакто не я нарушава) започнаха хаотични въздушни удари по обекти на лоялни на Кадафи части. Видимо Западът не е в състояние да смени властта с ужким народна революция, и да постави в либийското управление предвидим нефтоподател.

С тази нова тактика властта пак ще се смени. Разликата е, че войната ще е гражданска и жертвите ще много повече, отколкото при директно нападение, само че няма да са от Коалицията. Кадафи ще бъде планомерно отслабван, бунтовниците въоръжавани, докато везната натежи в полза на бунтовниците. Надеждата за Кадафи е или да успее да се договори, правейки отстъпки не в интерес на Либийската държава; или да разчита на разединение сред бунтовниците, което не е съвсем невероятно.

Модерният колониализъм не практикува директно присъединяване към метрополията. Той поставя лоялни управници, които действат като генерал губернатори.  Такъв управник може да е Кадафи (за което не е съвсем удобен заради нестабилната му психика) или кой да е друг (по възможност продажен).

Не зная като послепис ли да го напиша, има ли връзка с публикацията, но току що прочетох следното"

"Неуточнен брой цивилни са били убити и ранени вчера при въздушен удар на международните сили на НАТО в Афганистан (ИСАФ) в провинция Хелманд, предадоха Франс прес и Ройтерс.
В съобщението на ИСАФ, разпространено днес, не се уточнява броят на жертвите.
Въздушният удар е бил нанесен по две коли в района Ноу Зад, провинция Хелманд, в които се смятало, че се намира талибански лидер и други бунтовници. След оглед на мястото е било установено, че в колите са пътували цивилни граждани.
Говорител на ИСАФ заяви, че засега не може да се каже дали талибанският лидер, който бил мишена на нападението, е бил в някоя от колите."

След което ми е трудно да разгранича кое трябва да наричаме тероризъм...

 
Категория: Политика
Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.03.2011 13:44
Напоследък чета призиви да помогнем на Либия, които постепенни затихнаха. Сега съчувстваме на Япония. Смъртта на хиляди хора е безспорно трагедия. В България загиват хиляди всяка година от произшествия на пътя. В Япония за да загинат толкова хора трябва цунами или война със САЩ. Та предложението ми е да приберем страдащи японци в България. Правителственият самолет да излети тутакси за Токио и да спаси поне част от пострадалите японци. Да ги настаним във фургони и да им дадем одеала и храна. Държавата да стимулира българските работодатели да наемат повече японци, за да им помогне да изплуват. 
А тука е така и без цунами...
Категория: Политика
Прочетен: 4702 Коментари: 8 Гласове: 9
Търсене

За този блог
Автор: kalinvv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 311902
Постинги: 72
Коментари: 519
Гласове: 704