Все по-често чета за влиянието на Интернет като една мегамедия. Това може би се случва по света, но тук сякаш още е рано.
Редовно пиша по форуми и често пъти съм удивен от някои неща, които смятам сега да споделя.
Шльокавицата
В някои форуми все още мнозина пишат онази нерегламентирана азбука, при която на български език се пише с латински букви и разни други символи. В чата това сякаш продължава да се приема като официална азбука. Всеки трети, който ме заговаря в някой чат-канал ме пита защо пиша на кирилица, сякаш това е нещо твърде странно и необичайно. Преди 7-8 години в тази тенденция имаше резон. Тогава интернет технологиите още се случваше да създават сериозни проблеми при отваряне на текстове на кирилица. Някои сайтове имаха по два варианта - на кирилица и на “шльокавица” - за всеки случай. Разбира се, и тогава браузерите имаха опция за настройване на кодировката, но това все пак се смята за нещо, достъпно само за по-напреднали потребители. В онези години текст, написан на кирилица, нерядко излизаше или на квадрати, или на въпросителни. Сега обаче такъв проблем е по-скоро екзотичен и не може да се получи в български сайт. По принцип, ако е читав HTML -кода на сайта, браузерът би трябвало автоматично да разпознае всичко и коректно да покаже кирилския текст. Днес шльокавицата е абсолютно излишна при писане и в големите български форуми. Програмистите са се погрижили, когато нещо бъде написано на кирилица, да може да се чете от всички. Много хора обаче продължават да го правят, а когато бъдат помолени да спрат, дори се сърдят. Все още, за съжаление, проблемът не е напълно решен в кореспонденцията по e-mail, и макар и рядко, трудност при разчитането на кирилски текстве се появява и употребата на шльокавица там все още има известен резон. При българските сайтове, предлагащи безплатна поща обаче, този проблем е решен и кирилица може да се ползва спокойно.
Своя вина за разпространението на този феномен имат мобилните оператори исамата Българската държава. Все още в България GSM операторите излолзват кодиране, при което за буквите на кирилица са нужни два байта, докато за тези на латиница - само един. Поради това стандартните SMS-и на кирилица са по-кратки. Проблемът може да се реши много лесно и кирилския текст да не заема повече ресурс, стига мобилните оператори да приемат единен протокол за кодиране, но нито те го правят, нито държавата ги принуждава да го направят и затова ние ще продължаваме да пишем кратки съобщения на шльокавица.
Крещене
НЕ СЕ ЛИ ДРАЗНИТЕ, КОГАТО ЧЕТЕТЕ В НЯКОЙ ФОРУМ И ВИДИТЕ ТЕКСТ, ИЗПИСАН ТОЧНО ТАКА? OSHTE PO-GROZNO E, KOGATO TOVA E SA4ETANO S FENOMENA “6LIOKAVITZA”, за който споменах по-горе. Има хора, които смятат, че това е подходящ начин да бъдат забелязани, но за по-интелигентните това е липса на елементарна интернет култура. Впечатлението за автора на такъв текст несъмнено е, че той е комплексар, намерил неподходящ начин да изпъкне.
Чат във форума
Във всички съвременни форуми има възможност за размяна на бележки между потребителите. Често обаче двама участници във форума започват да разменят съвсем лична информация, която по никакъв начин не касае останалите. Един преглед на такава тема много прилича на хистори от ICQ. Тези хора ни най-малко не се досещат, че останалата форумна аудитория не се интересува от личния разговор между двамата и по никакъв начин не им хрумва, че съответната тема е наспамена и вече не става за четене, камо ли за писане по нея.
Роман във форума
Как се чувствате, когато видите във форума километричен текст, пейстнат отнякъде? Обикновено човек превърта нагоре-надолу със скролера, и когато се убеди, че е прекалено дълго, просто не го прочита. Твърде малко са хората, които биха се навили да отделят часове, за да прочетат такова нещо в интенет. Съврмененното напрегнато ежедневие дава предимство на стегнатия и кратък начин на изразяване и дългите изложения по правило остават непорочетени.
P.S.
Накрая да завърша с малко терминология (макар че тя е вече добре позната)
Спам. Смята се че произходът на думата е от консервите “SPAM” на компанията Hornel Foods. Тази търговска марка вероятно произлиза от “Shoulder of Pork and нAM” или “SPiced hAM”. Тези консерви били по-разпространени и от нашенското “Русенско варено” и са били част от сюжета в скечовете на известни комици. В интернет с този термин се обозначава обобщено всякакъв вид информационен боклук. Като спамер може да бъде определен и човек, който в даден форум пише неща, които нямат общо с темата или бълва тонове от глупости и безмислици.
Флуд (англ.наводнение, макар че не се произнася точно така). Това е умишлено “наводняване” на форум или чат с огромни, често безмислени текстове.
Трол Участник във форум или чат, чиято единствена цел е да дразни.
Умишлено озаглавих темата така. Причината е, че напоследък се натъквам на впечатляващото сходство между мисленето на хард-комунистите и хард-антикомунистите. И едните и другите имат еднакви параноични прояви и притежават уникално шесто чувство да виждат идеологическа диверсия на невероятни места. Преди родителите ни са се криели да слушат Бийтълс и Пърпъл, за да не бъдат обвинени за пета колкона на Запада. Днес трябва да се крием, ако слушаме руско, защото веднага някой ще ни определи като комунисти.
Помня как като бях малък, по радиото звучеше предимно руска и българска музика, между което по-рядко се прокрадваше някой друг френски шансон или нещо от фестивала Сан Ремо. Сравнително по-рядка беше англоезичната музика, макар че не беше забранена. Пускаше я най-вече Тома Спространов в “Пулсиращи ноти” и това май беше най-слушаното предаване по българското радио. За да слушат качествена актуална музика, обикновено хората въртяха вефовете, за да се опитат да хванат не особено добре онова култово радио “Люксембург”.
А тук имаше и някакво странно сътрудничество със западногерманската поп-индустрия. Суперзвезда у нас беше една певица - Си Си Кеч, която освен в Германия не беше пробила в никоя сериозна класация, също така Modern Talking, чието най-сериозно постижение беше 4-то място в една британска листа. По радиото тук ни надуваха главите с милиони алени рози от Алла Пугачова, между които малееха 15-те лалета на Мими Иванова и група “Старт”. За Лили Иванова няма да говоря - тя си е суперзвезда и днес. И след като едва ли не насила като малък ми е била натрапвана руската култура, след като принудително сме пяли “чунга чанга” и “во поле береза стояла” - малко е трудно да се повярва, че сега аз и много хора на моя възраст, а и по-млади (дори малки) слушаме руско.
Любэ понякога са наричани “руските Бийтълс”, и това вероятно се дължи на това, че първият им албум е бил от кавъри на известната група. Хубавото е, че не са продължили да подражават на западни банди, понеже на руснаците тоя спорт не им се отдава много. Затова пък, собствената им физиономия, която по-късно са си изградили, е неповторима. Нещо напомнящо на Висоцки и Окуджава, само че по-скоро в рок-формат. Някои намират, че има и рап, но според мен речетативите на Расторгуев нямат много общо с рапа, а си е нещо специфично за стила на групата. Нямат бунтарско или фешън излъчване. Нямат дори самостоятелен сайт, въпреки че са много известни в Русия. В доста от песните си пеят за войната. Странно е че ги харесвам, понеже съм абсолютен пацифист и не понасям каква да е война.
Любэ предисвикаха абсолютна сензация у нас миналата година с внушителния си концерт в Каварна и следтова препълнената зала 1 на НДК. При това привличайки публика от различна възраст. Неочаквано много млади хора преоткриват руската музика в лицето на Любэ, и то от поколението, което не е изучавало руски език. Във форумите и блоговете имаше коментари от рода на: “не разбирам много какво пеят, но ми харесва”. Просто защото това си е универсална музика, която не е ориентирана към определено поколение и се харесва на различни хора. Има сравнително по-твърди парчета с повече жици, както и доста лирични балади. Аз се 
радвам повече не лиричните неща и затова любимо ми е “Позови меня тихо по имени”, но намирам за велика песен и “Помилуй Господи нас грешных”. Всъщност, като си помисля, Любэ нямат слаба песен, но това е разбира се мое мнение. Предполагам че наистина, кавърите им на Бийтълс не са били особено добри, без да съм ги слушал. Просто никак не мога да си представя как ще звучи такова нещо, изпълнено от руснаци. Всичко тяхно, което съм слушал обаче, ми харесва, и то много. Заради уникалния собствен стил, високият емоционален заряд и съдържателните текстове.
Някои песни на може да се намерят тук, но селекцията е твърде бедна и липсват много от най -значимите парчета.
