От известно време слушам руска музика. Всъщност слушам почти всякаква музика с изключение на техно.Понеже любителски дрънкам на китара, любимите ми песни са тъкмо такива - които стават за китара, макар често да са малко меланхолични.

 

Умишлено озаглавих темата така. Причината е, че напоследък се натъквам на впечатляващото сходство между мисленето на хард-комунистите и хард-антикомунистите. И едните и другите имат еднакви параноични прояви и притежават уникално шесто чувство да виждат идеологическа диверсия на невероятни места. Преди родителите ни са се криели да слушат Бийтълс и Пърпъл, за да не бъдат обвинени за пета колкона на Запада. Днес трябва да се крием, ако слушаме руско, защото веднага някой ще ни определи като комунисти.

 

Помня как като бях малък, по радиото звучеше предимно руска и българска музика, между което по-рядко се прокрадваше някой друг френски шансон или нещо от фестивала Сан Ремо. Сравнително по-рядка беше англоезичната музика, макар че не беше забранена. Пускаше я най-вече Тома Спространов в “Пулсиращи ноти” и това май беше най-слушаното предаване по българското радио. За да слушат качествена актуална музика, обикновено хората въртяха вефовете, за да се опитат да хванат не особено добре онова култово радио “Люксембург”.

 

А тук имаше и някакво странно сътрудничество със западногерманската поп-индустрия. Суперзвезда у нас беше една певица - Си Си Кеч, която освен в Германия не беше пробила в никоя сериозна класация, също така Modern Talking, чието най-сериозно постижение беше 4-то място в една британска листа. По радиото тук ни надуваха главите с милиони алени рози от Алла Пугачова, между които малееха 15-те лалета на Мими Иванова и група “Старт”. За Лили Иванова няма да говоря - тя си е суперзвезда и днес. И след като едва ли не насила като малък ми е била натрапвана руската култура, след като принудително сме пяли “чунга чанга” и “во поле береза стояла” - малко е трудно да се повярва, че сега аз и много хора на моя възраст, а и по-млади (дори малки) слушаме руско.

 

 

Любэ понякога са наричани “руските Бийтълс”, и това вероятно се дължи на това, че първият им албум е бил от кавъри на известната група. Хубавото е, че не са продължили да подражават на западни банди, понеже на руснаците тоя спорт не им се отдава много. Затова пък, собствената им физиономия, която по-късно са си изградили, е неповторима. Нещо напомнящо на Висоцки и Окуджава, само че по-скоро в рок-формат. Някои намират, че има и рап, но според мен речетативите на Расторгуев нямат много общо с рапа, а си е нещо специфично за стила на групата. Нямат бунтарско или фешън излъчване. Нямат дори самостоятелен сайт, въпреки че са много известни в Русия. В доста от песните си пеят за войната. Странно е че ги харесвам, понеже съм абсолютен пацифист и не понасям каква да е война.

Любэ предисвикаха абсолютна сензация у нас миналата година с внушителния си концерт в Каварна и следтова препълнената зала 1 на НДК. При това привличайки публика от различна възраст. Неочаквано много млади хора преоткриват руската музика в лицето на Любэ, и то от поколението, което не е изучавало руски език. Във форумите и блоговете имаше коментари от рода на: “не разбирам много какво пеят, но ми харесва”. Просто защото това си е универсална музика, която не е ориентирана към определено поколение и се харесва на различни хора. Има сравнително по-твърди парчета с повече жици, както и доста лирични балади. Аз се радвам повече не лиричните неща и затова любимо ми е “Позови меня тихо по имени”, но намирам за велика песен и “Помилуй Господи нас грешных”. Всъщност, като си помисля, Любэ нямат слаба песен, но това е разбира се мое мнение. Предполагам че наистина, кавърите им на Бийтълс не са били особено добри, без да съм ги слушал. Просто никак не мога да си представя как ще звучи такова нещо, изпълнено от руснаци. Всичко тяхно, което съм слушал обаче, ми харесва, и то много. Заради уникалния собствен стил, високият емоционален заряд и съдържателните текстове.

 

Някои песни на може да се намерят тук, но селекцията е твърде бедна и липсват много от най -значимите парчета.

"Любэ" се радват на огромна популярност и в рускоезичните страни. Успяват да останат РУСКИ без да се влияят от каквито и да е моди и течения. Зрели мъже, които пеят с много любов към земята си...Най-много ми харесва "Отчего так в России берёзы шумят"

Това е върховно! Доста студенти в СУ слушат Любэ и не само от руска филолгия.

Обичам руската култура:)
И винаги съм се гордяла с това,че съм рускоезична и дори зная повече за руската литература от някои руснаци:)(Например помня все още наизуст повечето от техните поети-поне класическите-на руски естествено):)))))
А за Любе...Нима може да се каже нещо за един феномен?
Аз обаче харесвам"Старите приятели" и "Мент":)
Дерзай,защото има много като нас!:))

В траве сидел кузнечик,
совсем как огуречик,
совсем как огуречик-
зельоненкий он бьил!

Представьте себе,представьте себе-
совсем как огуречик!
Представьте себе,представьте себе-
зельоненкий он бьил!

Но вот пришла лягушка-
прожорливая брюшка,
прожорливая брюшка.....
и...сьела кузнеца!!!!!!

.................................................
.....НЕ ДУМАЛ,НЕ ГАДАЛ ОН---
НИКАК НЕ ОЖИДАЛ ОН,
.....НИКАК НИ ОЖИДАЛ ОН
ТАКОВА,ВОТ, КОНЦА!?!?!?
..................................................................
И ,знаете ли какво ,мили хора!?..предпочитам децата ми да научат,че има ЗЛО в тоя свят и трябва да бъдат по -предпазливи,..от подобни песнички...вместо ужасни кървави анимационни психарски филмчета.....

"Позови меня тихо по имени" - страхотна песен!
Не само Любэр, пускали ли сте си руска телевизия в събота или неделя вечер? Излъчват страхотни концерти!
А за това да не признаваме каква музика слушаме, не ми пука! И руска музика слушам и Толостой чета, нека ми кажат, че съм комунистка, аз съм само на 20 - какво съм видяла от комунизма!
Много хубав пост. Благодаря ти!