2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2731 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2018 22:33
Елизабет Барет-Браунинг и Робърт Браунинг
„…всеки обича да пише на някого…“
Първата стихосбирка на английската поетеса Елизабет Барет-Браунинг излязла от печат през 1844 г., когато тя била 38-годишна. Семейството й насърчавало литературните й заложби, но Елизабет израсла в самота, изолирана от връстниците си, тъй като паднала по време на езда и увредила гръбнака си, поради което била почти напълно обездвижена и живеела затворена сред четирите стени на стаята си. Стихосбирката й обаче станала повод в живота й ненадейно да се появи друг поет, който щял да се превърна в нейно вдъхновение, съпруг и приятел.
В историята на литературата няма друга подобна двойка поети, което прави епистоларната им любов особено интересна.
Робърт Браунинг – тогава 32-годишен – написал на Елизабет писмо, с което изказвал възхищението си от поезията й:
„Обичам стиховете Ви от цялото си сърце, скъпа госпожице Барет,… не мога да Ви опиша какъв ефект имаха те върху мен… поезията Ви е вече част от мен, като цвете, което не просто разцъфва в душата ми, но пуска корени там… Обичам стиховете Ви, обича и Вас…“
Елизабет била много поласкана от вниманието на Робърт:
„Такова писмо, написано от такава ръка! Симпатията е скъпа на сърцето ми, но симпатия, дошла от поет като Вас!... сред цялата търговия на света, простираща се от Тир до Картаген, размяната на симпатия и благодарност е най-ценното нещо…“
Тъй като до този момент тя почти не била общувала с външния свят, Елизабет решила да покани Робърт да се срещнат през пролетта и да поговорят за поезия. Срещата се състояла през 1845 г. и от писмата им е видно, че любовта им пламнала почти от пръв поглед, особено що се отнася до Робърт:
„Моля Ви, пишете ми още в понеделник или най-късно вторник, за да не чакам твърде дълго. Ще ми пишете ли?“
„Защо да не искам да Ви пиша, г-н Браунинг,… всеки обича да пише на някого…“
Скоро ежедневната размяна на писма вече не им била достатъчна и започнали да се срещат по веднъж на седмица, ала времето на тази среща също изгледало малко:
Робърт пита в едно свое писмо:
„Вчера твърде дълго ли се задържах у вас?“
А в дните, когато не виждал Елизабет, той й изпращал рози от градината си. Розите бързо свършили:
„Изпращам Ви последната роза от градината си – прецених, че за нея би било чест…“
Видно от писмата, поетесата била предпазлива в чувствата си, но компанията на Робърт й липсвала, когато той отсъствал:
„Не дойдохте в понеделник… Не, че Ви чаках специално, но щях да се радвам да Ви видя…“
И понеже любовта е ненаситна, Елизабет също започнала да иска да се виждат все повече и все по-често:
„Щеше ми се да бе останал поне десет минути повече преди да си отидеш.“
Дошъл и моментът на първата целувка. В края на едно от писмата си Робърт казва:
„Целувам те. Утре ще те целуна наистина и истинската целувка ще бъде много по-красива от тази, която поставям на листа.“
А подир това признал:
„Исках да посветя живота си на това да напиша нещата, които са вътре в мен – това ще спаси душата ми… Но онова, което искам най-много, е да прекарам живота си с теб.“
„Ще ми позволиш ли да те виждам всеки ден? Може ли да те целуна отново? Нека се оженим още утре?“
Елизабет съвсем не била безразлична към Робърт, но се бояла, че в нейното състояние няма да може да го направи щастлив:
„Когато прочетох писмото ти, огледах се наоколо и не видях и помен от тъгата си. Следите от сълзи под очите ми пресъхнаха и на тяхно място рукнаха сълзи на щастие… Докосна ме повече отколкото можеш да си представиш… сърцето ми е преизпълнено…“ „Обещавам ти, че ако някога Бог се смили над мен и състоянието ми се подобри, тогава ще предоставя на теб избора дали да бъда твоя приятелка или нещо друго, но поне твоя приятелка…“
„Ако сърцето ми беше от камък, само тогава бих могла да не те обичам…“
„Ако само бях достойна да те обичам…“
Но любовта на Робърт разрушила всички прегради помежду им:
„Обичай ме, любов моя, обичай ме дори и не толкова силно, колкото аз теб.“
„Любовта ми към теб никога няма да угасне. Тя е моята приказка, която пиша… пиша я всеки ден. Ала слънцето също изгрява всеки ден, но не се изморява от това.“
Този път Елизабет не могла да каже „не“:
„Има само едно нещо, което мога да направя и то е да те обичам и колкото повече живея, толкова повече те обичам.“
„Появата ти в живота ми бе чудо и аз нямам право да разчитам на това, че чудото ще продължи или ще се повтори.“
Двамата се венчали през 1846 г., въпреки несъгласието на бащата на Елизабет, и се установили да живеят в Италия.
В деня на сватбата Робърт написал на Елизабет:
„Поглеждам назад и си спомням всеки твой жест, всеки поглед, всяко писмо … ти си всичко, което искам – не бих променил нито една дума, нито един поглед. Надявам се, че ще мога да опазя любовта ни… Ти си най-голямото доказателство да любов, което някой някога е получавал на тази Земя. Благодарен съм и съм горд с теб. Ти си короната на живота ми.“
Робърт ти Елизабет Браунинг не само опазили любовта си, но я превърнали в извор на поетическо вдъхновение, благодарение на което станали едни от най-влиятелните световни поети.
Инна Учкунова, Докато сърцето се надява
Тагове:
Днеска се записах на особен курс
Причинно следствените връзки в политикат...
Отдавна не беше публикувала нещо в "направлението" роматика.
Знам за тази история благодарение на книжка ако добре помня подарена ми от теб!
С удоволствие прочетох всичко в постинга и се подсетих :)
Добре си ползвала наклонения италик "шрифт" или похват върху шрифта.
Всичко това според мен дори подхожда на тъмния фон в профила ти.
Хронологично, приятно и наистина пресъздадена посредством писмата любов.
Да благодарим на авторката Учкунова, както и на англоговорящите източници въху които се е базирала.
ЩАСТЛИВ Е ВСЕКИ ИЗПИТАЛ НЕЩО ПОДОБНО НА ЧУВСТВАТА МЕЖДУ Г-ЦА БАРЕТ И Г-Н БРАУНИНГ, аз съм, предполагам и ти.
За книжката добре помниш :) . Тази обаче е по-различна. Авторката споделя своето проучване по темата, като се спира повече на драматичността в отношенията на няколко повече от "връзки", оставили имената си във времето.
В книгата любовта на Елизабет Барет-Браунинг и Робърт Браунинг е едно житейско изключение.
..."Надявам се, че ще мога да опазя любовта ни… Ти си короната на живота ми."
Явно, любовта повече от всяка материална ценност се нуждае от пазене :)
Ще ми простиш, че е вън от темата, но другата част от цитата, ми напомни за текстове, три от които са:
Добродетелната жена е венец на мъжа си;… Притчи 12:4
Кой може да намери добродетелна жена?
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. Притчи 31:10
Къща и богатство се оставят наследство от бащите,
Но благоразумна жена е от Господа. Притчи 19:14
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. Притчи 31:10
присъединявам се, особено днес
Хубав, светъл ден!
Хубав, светъл ден!
Съгласна съм, че е повече от удоволствие...
Благодаря за посещението и коментара.
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. Притчи 31:10
присъединявам се, особено днес
А аз - винаги! Защото цитатите с обратен знак са далеч повече - трябва да им посветя цял постинг :)))
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja