Мина време, откакто си избрахме този:
Погледът е лукав, но ние му повярвахме. "Ние" включва предимно по-възрастните от нас. Той обеща поредното светло бъдеще. Обеща и извеждане на контингента ни от Ирак, за който плащаме щедро пари, докато за лекарствата на раково болните например средства няма. Няма и да има. Да мрат!
Нашите стратегически интереси са преди всичко в Ирак. Станишев обещаваше, че ще изтегли контингента, както иска и народът. И какво стана? Ами... забрави. А и няма кой да му напомни. Понеже електоратът му съставлява предимно склерозиралата част от българския народ, която иначе е доста активна по време на избори. А той каза ли на избирателите си, че без наем ще даде наши поделения за американски бази? Аз поне не чух, и избирателите му не са чули, но до следващите избори вече ще са забравили. Ако са живи още.
Станишев обеща и социална политика. Затова още с идването си резна тринадесетата заплата на учителите, но се погрижи за бизнесклимата на някои, които го подкрепиха.

Този
Познавате ли го?
Това е социалният президент. Беше отявлен пацифист. Но нали сте чели "Приказка за стълбата" . Сега е евроатлантически интеграт. С отворени обятия прегърна идеята за чуждите бази и отиде да даде кураж на защитниците на родината, пребиваващи в Ирак.
Той милее за хората, особено за бабичките.
И те милеят за него, даже се просълзяват.
Тези двамата и всички останали ни обещаха щастие след 1 януари. И ни излъгаха. Вторият поне си направи устата да спомене, че е добре за влизането в ЕС да има референдум, но  естествено - не беше настоятелен.  Референдум нямаше и за НАТО, нито за базите. В България никой няма обичай да пита народа.
Един познат - гражданин на една по-развита държава - ми каза преди време нещо от рода на: "Егати и държавата имате, след като един литър мляко е по-евтин от един литър кока кола!" .
Е, скоро няма да има такъв проблем. Не защото кока-колата ще стане по-достъпна, а защото млякото и всичко останало поскъпва неудържимо. Европейската мечта се реализира - цените стават все по-европейски,  а заплатите ще станат и те, ама друг път. Ние така или иначе сме свикнали да ни лъжат такива като тези. Какво толкова?

Защо всички търсят промяната отведнъж. Да, заплатите са малки, да цените са големи, особено за провинциалните заплати, но не може да отречете, че има напредък, неголям но сигурен. след като толкова много искаме промяна - защо първо не започнем от самите нас, а след това започнем да плюем "оня" и "този". :)
Не е ли малко по-добър вариант? :)

вярно е, че не живеем като в Западна Европа. Но тук си имаме много неща, които западно-европейците нямат.
Както работниците трябва много да учат, за да станат професионалисти, така трябва много учене, труд и ПРАКТИКА и за работодатели, журналисти и политици.

Преди 17 години бях невръстен тийнейджър и когато дойде "демокрацията" настана голяма радост, че видиш ли, нещата са тръгнали да се оправят, само малко търпение. После нещата тръгваха да се оправят няколко пъти и все не се оправяха. Сега пак са тръгнали да се оправят и само бегъл поглед в супермаркета е достатъчен да видим колко са се вдигнали цените пред влизането ни. Наближава и спирането на 2 блока от АЕЦ послучай влизането ни, и нещата още ще се оправят. След влизането ни ще почнат да затварят български предприятия, защото не отговарят на еврокритерии и нещата все ще се оправят.
Абе, чудя се, колко по-зле трябва да стане, за да престанете да вярвате на лъжите за оправянето.

...че има такива, които ни уверяват колко положителни промени са настъпили. Нека да го кажат на тези,които получават 130 евро заплата (в здравеопазването ,образованието и т. н.), на тези,които не могат да си купят лекарства (много са и си умират тихичко), на пенсионерите на които внушават колко са излишни.Искам да ги попитам в кой свят живеят?Не вярвам нито на тези двамата, нито на останалите, които вият в тяхната глутница!

ИЗяш се от песимизъм тогава! ;)