3 ти април 2006 година
Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми писа шестица.
Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200 грама. И сега съм само 145 кг. А само преди месец бях 146! Но татко каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова старомодно!

След това закусих. Закуската ми беше диетична — овесени ядки с обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни хамбургера.
На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера — ще го осъдя.
Училището ми е много далеч от къщи — на цели 500 метра. Добре, че имам кола. Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко. Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я открили ние, американците. Затова и се нарича Америка.

По-интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света! Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и — Египет — има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо тези руснаци никъде не ни оставят на мира?..
Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим сви от баща си 2 бутилки бира. Всички така се изпонапихме, че оповръщахме басейна.

7 април.
Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в ритъм. Толкова е увлекателно — три часа поред да си подхвърляте топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален!
След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента. Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията. Боже, пази Америка — страната, готова да ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде щастлив — ние винаги можем да го накараме.
След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме американския химн и плакахме от осъзнаването на своето величие и от разбирането на божествената мисия, дадена ни от Господ.
На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците идват!» се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха…

Край, аз реших — обезателно ще стана географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука — геометрията. Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е добре известно, че руснаците — те са кръстоска на мечка с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него.
След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци. Истинска империя на злото!

След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти седмично. Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в тоалетната. Трябва да разкажа на нашите — колко ще се изненадат, като научат…
Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта… След това се порових из порносайтовете www. pentagon.com и www. whitehouse.org. Стана ми направо като за световно! Удовлетворен от изминалия ден и от дясната си ръка, легнах да спя …

24 април.
Днес по математика се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до седем. Учителят ме похвали. Аз него също.
След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен.
Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се забавляваше. Нас веднага ни пуснаха в къщи.

11 май.
Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм виждал. Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да отчупи пръст на едната скулптура.
Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква стара баба тичаше и крещеше: “Тя струва милион и половина долара!” Ние с Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура. Постъпихме като истински американци.
Вечерта с баща ми ходихме на хокей. Тъкмо започна първото полувреме и една шайба ме нацели право в десятката. Свестих се в болницата. Докторите учудено клатиха глави: даже и сътресение на мозъка нямах!

Текстът не е мой. Намерих го тук

След първата световна война всички творци се сдухват и ги избива на щуротия. Изкуството тотално напуска реалността и вече всеки пише, рисува и композира каквото му падне. Вероятно голяма част от тези творци през войната са стреляни в в мозъка и на това се дължи липсата на идеи. Дадаистите са сядали над белия лист и са почвали да пишат каквото им дойде на ума, доколкото са имали ум. Ще ми се и аз някой път да поразхищавам словесните изразни средства по този начин. Но, образованието ми не е пряко свързано с изкуството, така че ако прочете някой разбирач да не ми се сърди - не съм спец в областта на дадаизма. Просто забравих за какво исках да кажа и пиша кавото ми падне.
А, да - мислех да пиша за секс  - нещо загатващо много охкане и пъшкане, за да вляза в топ 20. Ма няма да го направя. Ще говоря за нещо също  толкова онанистическо и съвършено нерепродуктивно. Нека ме простят хората, които ме познават като вярващ християнин и не очакват такъв език от мен.
Ще поговоря малко за изборите, макар с риск да изгоня аудиторията си.
Предстои ви отговорно решение. Страната ни е на ръба на хаоса и разрухата. Гласувайте за Долен Сидеров - хаосът трябва да стане пълен, щото при нас всичко е половинчато, та и хаосът ни такъв един никакъв. Тогава чичо Буш, който много ни обича, ще ни прати миротворци и те ще ни въведат ред. Щото явно е, че ние вече толкова време не можем да си го въведем сами и така ще продължиим да си живеем - на ръба на хаоса и безредието и нищо няма да си оправи.
А Чичо Буш (или които там е на власт) като се притече на помощ, може да ни изтрепе, но поне ще има промяна. Това е!

Християнството в Месопотамия, датиращо от времената на апостолите, е подложено на анихилация

Светът е обзет от страх, че Ирак затъва в гражданска война между иракските шиити, сунити и кюрди. Но в тази връхлитаща страната война има една общност, заплашена от анихилация - асирийските християни.

Християнската общност в Ирак е една от най-старите в света. В Месопотамия християни практикуват вярата си още от времето на Христос. Асирийската апостолическа църква, например, съществува от 34-та година, когато по тези места е проповядвал Свети Апостол Петър. Асирийската източна църква е основана през 33-та година от Свети Апостол Тома. Арамейският език, на който по-голяма част от иракските християни говорят до ден днешен, е езикът на 12-те християнски апостоли - и на Иисус Христос.

В епохите, когато са били толерирани от управляващите мюсюлмани, асирийските християни са дали голям принос към мюсюлманската култура. "Златният век" на исляма е дело именно на асирийските християни, които преведоха на арабски език античните гръцки произведения на литературата и науките.

Днес в Ирак толерантност няма. По време на арменския геноцид от 1914 до 1918 г. турците изклаха и 750 хиляди асирийци - около две трети от общия им брой по онова време.

По време на хашемитската монархия в Ирак асирийците бяха преследвани, защото са сътрудничили на британците по време на Първата световна война. Много забягнаха на Запад, заедно с патриарха на своята църква. По времето, когато Саддам водеше война срещу кюрдите, бяха разрушени стотици села на асирийски християни, десетки древни църкви бяха взривени, а жителите на селата - разселени. Преподаването на древносирийския език бе забранено. Асирийците бяха принудени да преименуват децата си с арабски имена - политика, насочена към унищожаване на тяхната идентичност. Онези, които искаха да правят кариера в държавната администрация, трябваше да декларират, че са станали араби.

Преброяването от 1987 г. показа, че в Ирак има 1.4 млн. християни. Днес в страната са останали между 600 и 800 хиляди, най-вече в равнината на Ниневия. След нашествието на САЩ през 2003 г., и особено след избухването на въстанието в тази област, над 60 хиляди от тях избягаха в чужбина. През август 2004 г. въстаниците започнаха бомбена кампания срещу християнските църкви. Ислямистите казват, че организират тези атентати, защото иракските християни сътрудничат на окупаторите по линия на общата им вяра.

Неотдавна ООН публикува доклад, според който "иракските християни са обичайна жертва на дискриминация, малтретиране и преследване, вариращи от унижения до осакатявания и убийства."

Много репортажи съобщават, че те са преследвани и прогонвани, ако не заставят съпругите и дъщерите си да се обличат като мюсюлманки. Жените получават заплахи, лицата на някои от тях бяха залети с киселина, а други бяха убити, защото носят джинси, вместо фереджета.

Този тип насилие е особено разпространено в област Мосул. Представителите на висшия християнски клир алармират, че не могат да носят свещеническите си униформи на обществени места заради заплахите за живота им от страна на ислямисти.

През януари т.г. бяха извършени 6 синхронни атентата с коли-бомби срещу 6 християнски църкви в Багдад и Киркук. Ударът се повтори малко по-късно със синхронни атентати срещу други 6 църкви в Багдад и Мосул. Общо през последните 2 години бяха извършени терористични атаки срещу 27 асирийски църкви заради една-единствена причина - защото са християнски храмове.

Този тероризъм не е просто атака срещу физическата изява на християнската вяра. На терор са подложени всички фирми на християни, които най-често представляват малки магазинчета и работилници. Бяха убити много собственици на магазини, в които се продава алкохол. Директорът на Музея на Ирак, уважаваният асириец Дони Джордж, казва, че, след като е бил заплашван и тормозен от мюсюлмани заради работата си, е бил принуден да избяга в Сирия, за да спаси живота си.

Лидерите на асирийското малцинство подчертават и дискриминацията, на която бяха подложени по време на изборите през януари 2005 г. В някои асирийски градчета и села изобщо не бяха изпратени избирателни урни. На други места урните бяха откраднати. Около избирателните секции се разхождаха със заплашително поведение кюрдски милиции и цивилни агенти на тяхната тайна полиция.

За голямо съжаление, не само християните в Ирак са подложени на репресии. Това е картина, характерна за целия Близък изток. В Иран от началото на Ислямската революция през 1979 г. досега населението се удвои, но броят на християните в страната намаля от 300 хиляди на 100 хиляди. През 1948 г. християните в Палестина съставляваха 20% от населението. Днес те са два пъти по-малко. В Египет християните-копти емигрират все по-усилено, а много са принуждавани с насилие да приемат исляма, за да спасят живота си. През последните няколко години много египетски християни платиха с живота си за своята вяра.

Насилието и дискриминацията, на които са подложени древните християнски общности в Близкия изток, са причина за дълбоко безпокойство. През април Европейският парламент гласува единодушно за правото на иракските асирийци да установят своя автономна област по силата на член 5 от новата иракска конституция, за да имат свой "национален дом", в който да бъдат свободни от преследване и външна намеса. Крайно време е Западът да предприеме силови действия, за да защити смазаните християни на Ирак.

Чарлз Танок е вицепрезидент на подкомисията за човешки права на Европейския парламент и говорител на Консервативната партия на Великобритания. Мое допълнение: Християнското малцинство в Ирак не е само по линия на асирийското население. По времето на диктатурата на Саддам Хюсеин около 5% от иракчаните се обявяваха за християни (предимно католици). Имаше легална мисия на Ватикана в Ирак, която беше намерила начин да води диалог и да си върши работата без конфликти с режима. Саддам може да е тормозел по национална линия асирийците, но принципно ползваше за съюзник християнското население в борбата с доста по-опасните от негова гледна точка кюрди и шиити (последните - подстрекавани от Иран). Неслучайно вторият човек в йерархията на диктатурата - Тарик Азис беше представител на католическото малцинство. Мисионерството и прозелитирането никак не бяха гледани с добро око, но като цяло християните изповядваха легално вярата си. С идването на "християнските" окупатори, между които сме и ние, българите, християнството е открито преследвано и вече никой не смее легално да заяви християнската си вяра. Практически християнството в Ирак е ликвидирано, и то точно след триумфа на "кръстоносците".

Другите се усмихват, той се мръщи. Научил се е да крещи истерично и да жестикулира невротично, но едно не му достига - няма мустачки. Може да е кьосе... А може би затова си е взел за вице лице притежаващо четина на нужното място.
За много неща казва истината, но ние тук сме свикнали разни такива да ни казват истината. Мунчо от "Под игото" също казваше истината, а в по-нови времена Жорж Ганчев също ни казваше истината, както и царят също ни казваше истината, но на  техните истини ние вече не вярваме. Сега е дошло  времето за неговата истина, която е най-истинска. Поне сега така мислим.
Преди 15 години той крещеше: "Времето е наше!", сега крещи: "Време е за атака!".
Той ще оправи България, защото на България и харесва да бъде оправяна и често избира такива, които и обещават, да я оправят добре.
Ако не му вярваме, може да ни бие, защото с него са някои, от които трябва да ни е страх.

Това е той - новият български лев! А защо не и новият Левски?

Весели неща се случват в нашия блок. От доста време някой пишка при асансьора на партера. Отначало основен заподозрян беше кучето от втория етаж. Да, ама тъй като пишкането стана систематично, мнозина се усъмниха - едва ли кучето може да ходи да пикае по график регулярно. А площадката пред асансьора се препикава средно веднъж дневно. Имаше призив да се заключва външната врата, което би помогнало ако този, който цапа е някой външен. Но се оказа, че се касае за “пета колона”.
Разнесе се вътреблокова мълва, че Н. (необуздан тинейджър от 4-тия етаж) бил забелязан да се облекчава на споменатото място. Вчера сутринта при асансьорната врата висеше един лист формат А4, на който беше напечатано с едри букви: “Не пикай тук, Н. - не е хубаво!”.
В отговор на това Н. остави локвичка пред вратата на една дама на първия етаж, макар че по мои сведения тя не е автор на печатния призив, но явно Н. така е решил.
Много съжалявам, че в момента не разполагам с фотоапарат, иначе бих документирал събитията.
Питам се - какво ли ще се случи и пред моята врата, ако Н. случайно попадне на този постинг. Успокоява ме мисълта, че Н. принципно не си пада по четенето

Не  искам да мисля и да говоря за политика, но ми писна вече. Прочетох, че премиерът Сергей Станишев е потвърдил, че България трябва да плати през следващата година 650 милиона лева вноска в Европейския съюз и да задели за една година 100 процента средства за усвояване от европейските фондове.
А ние целуваме и ще целуваме задни части и вече от целуване устните ни станаха като на цугтромбонист.  И така все повече се оправяме.
Обикновено се информирам от обикновените хора. Макроикономическата статистика-стъкмистика никого не грее. Тук от 5 години ни убеждават, че ставаме все по-добре, а ние виждаме че на практика нещата или не се подобряват, или се влошават. Хората в Полша, Чехия и Унгария казват, че откакто са ги приели цените са скочили, а реалните доходи - не. Поне това съм чул.
Тук според анализаторите ставаме все по-добре, а в сайтовете за търсене на работа може да се види как срещу заплата от 350 лева се иска отличен английски с препоръчителен втори западен език и отлични компютърни умения. Единственото място където някои намират работа и за повече пари (но много трудно) като начална заплата е София, но там наемът на самостоятелно жилище вече е 200 евро. При това наемите и цените на жилища след влизането ни в ЕС ще скочат още. Дават ни 25 години за да се изравним по доходи с европейците, но на практика индексът на нарастване на доходите в развитите страни на ЕС е по-висок от индекса на нарастване на средната заплата в България (говоря за нарастване само в парично изражение, понеже всъщност покупателната способност у нас или е в застой, или спада). Така че - според тенденцията - прогнозата би следвало да е, че след 25 години пропастта между техните и наши доходи ще е още по-голяма.
А нас така или иначе никой за нищо не ни пита, защото сме само една колония.
Закриха армията (не че ни е била особено нужна), настаниха чужда армия тук, която е чиста проба окупационен контингент, щото не плащат нито наем, нито данъци. Това, което наричат "българска армия" е наемен корпус, който се праща пушечно месо на основание на чужди прищявки и интереси. И всичко това стана пак без никой да пита народа.
Вкараха държавата ни в поредния пакт - никакъв референдум;
Влизаме в ЕС пак ей така и ни питат също толкова, колкото комунистите ни да ни питаха едно време дали искаме да станем шестнадесета република на Съюза (и тогава така му викахме).
Затова ,мили хора, и да гласувате, и да не гласувате, ще правят с вас каквото си поискат - не очаквайте някога нещо да зависи от вашето мнение.