Другарят Георги Димитров казваше, че дружбата със Съветския съюз е като въздуха и водата за всяко живо същество. Нашите политици смятат, че дружбата с Европейският съюз е дори по-важна. Ето последните новини:

С голямо мнозинство Европейският парламент прие доклада на Джефри ван Орден за България. В доклада обаче не влязоха предложенията за гъвкав подход за датата на затваряне на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй“ и за признаване на македонско малцинство у нас. Евродепутатите приеха текст, в който се казва, че България трябва да спази договорените срокове за затваряне на двата реактора, а Еврокомисията на свой ред да изпълни ангажиментите си за финансово компенсиране на страната.  Така гласуван, текстът е в съзвучие с позицията на Еврокомисията, която също смята, че договорените срокове за затваряне на 3-ти и 4-ти блок трябва да се спазват.

Митът за щедростта на Европа
Общоприетото мнение, застъпвано в медиите е, че ЕС постоянно налива пари в България и иска да ни помогне да се оправим.
Народът ни обаче не е информиран, че още тази година има да плащаме данък от 650 милиона лева. Още след влизането ни, ще бъдат затворени много български предприятия, защото не отговарят на еврокритериите. На пръв поглед това означава модернизация на индустрията ни, и би било положително явление, ако не водеше до загиването на все още немощния роден бизнес. Това ще доведе до вдигане на цените на всички стоки. Крайната точка на този процес е колонизация - българинът ще бъде слуга в собствената си държава. Той ще работи за западноевропейски концерни, но на 7-10 пъти по-ниска заплата, отколкото в държавите-метрополии.

Митът за равноправието
Според пропагандата, България ще придобие пълнопоравно членство в ЕС. Всички вече знаем, че това не е истина. Българинът няма право да участва в конкурентна борба на европейския трудов пазар. Най-значимите трудови пазари ще бъдат затворени за нас. За сметка на това гражданите на западноевропейските държави ще бъдат привилегировани на територията на собствената ни държава.

Митът за светлата перспектива
Според пропагандата след влизането ни в Ес, ни очаква незабавно и несимволично увеличаване на доходите на българина. Истината е обаче, че покупателната през първите години няма да се подобри изобщо. Напротив - след влизането ни в ЕС цените на хранителните продукти, електроуредите, и не на последно място на енергията ще се покачат, без това да бъде компенсирано с повишаване на доходите. Българите ще купуват по европейски цени, но няма да взимат европейски заплати. Обещават ни до 25 години нашите доходи да са сравними с тези в метрополиите. За момента обаче разликата между техните и нашите доходи не само че не намалява, а продължава да расте.

Съсипването на последния силен сектор от икономиката ни
След промените България загуби позиции на всички пазари, на които имаше значимо присъствие. Последният икономически сектор, в който продължавахме да имаме значимо присъствие беше енергетиката. С последното решение на Евросъюза е ударен един от най-важните сектори в българската икономика. България от водещ износител на енергия за региона се превърна в държава, изправена пред енергийна криза. Изграждането на АЕЦ Белене се бави и изобщо е под въпрос, а при евентуално застудяване през януари, нищо чудно да се наложи режим на тока. Вместо поредното светло бъдеще, ще трябва да си припомняме мрачните вечери на свещи от преди 20-тина години.

Българинът влиза в поредния пакт отново със "свалени гащи". Приемаме всички изисквания на поредния "голям брат", без самите ние да поставим никакви изисквания. Това може да бъде определено единствено като капитулация, и то без да е имало война.
Политическата позиция на България за съжаление не може дори да бъде определено като проституция. Проститутката не се отдава безвъзмездно. Страната ни просто е предадена.

Мина време, откакто си избрахме този:
Погледът е лукав, но ние му повярвахме. "Ние" включва предимно по-възрастните от нас. Той обеща поредното светло бъдеще. Обеща и извеждане на контингента ни от Ирак, за който плащаме щедро пари, докато за лекарствата на раково болните например средства няма. Няма и да има. Да мрат!
Нашите стратегически интереси са преди всичко в Ирак. Станишев обещаваше, че ще изтегли контингента, както иска и народът. И какво стана? Ами... забрави. А и няма кой да му напомни. Понеже електоратът му съставлява предимно склерозиралата част от българския народ, която иначе е доста активна по време на избори. А той каза ли на избирателите си, че без наем ще даде наши поделения за американски бази? Аз поне не чух, и избирателите му не са чули, но до следващите избори вече ще са забравили. Ако са живи още.
Станишев обеща и социална политика. Затова още с идването си резна тринадесетата заплата на учителите, но се погрижи за бизнесклимата на някои, които го подкрепиха.

Този
Познавате ли го?
Това е социалният президент. Беше отявлен пацифист. Но нали сте чели "Приказка за стълбата" . Сега е евроатлантически интеграт. С отворени обятия прегърна идеята за чуждите бази и отиде да даде кураж на защитниците на родината, пребиваващи в Ирак.
Той милее за хората, особено за бабичките.
И те милеят за него, даже се просълзяват.
Тези двамата и всички останали ни обещаха щастие след 1 януари. И ни излъгаха. Вторият поне си направи устата да спомене, че е добре за влизането в ЕС да има референдум, но  естествено - не беше настоятелен.  Референдум нямаше и за НАТО, нито за базите. В България никой няма обичай да пита народа.
Един познат - гражданин на една по-развита държава - ми каза преди време нещо от рода на: "Егати и държавата имате, след като един литър мляко е по-евтин от един литър кока кола!" .
Е, скоро няма да има такъв проблем. Не защото кока-колата ще стане по-достъпна, а защото млякото и всичко останало поскъпва неудържимо. Европейската мечта се реализира - цените стават все по-европейски,  а заплатите ще станат и те, ама друг път. Ние така или иначе сме свикнали да ни лъжат такива като тези. Какво толкова?

Абсолютно правило е, че е крайно неизгодно в България да се взимат стоки на кредит. Взех си телефонче от магазин на една малка верига - Phonex. Офертата ми изглеждаше примамлива. Телефонът беше на стойност 209лв, но с кредит, обслужен от Пощенска банка, 9 месеца трябва да плащам по 25 и нещо - тоест, оскъпяването е някакви двадесетина лева. Продавачът спомена, че щели да ми дадат и кредитна карта Evroline, но можело да се откажа от нея и да не я ползвам и няма да ме товари допълнително (аз споменах, че не ми се плаща и за кредитна карта).

Принципно вярвам на продавач от търговска верига. В края на краищата, нали е само работник там. Подписах договора с намерението да си плащам вноските на банката, без да се занимавам с кредитни карти. Днес получих евролайното. Веднага се обадих на “Обслужване на клиенти”, за да се осведомя подробно за условията. Оказа се, че телефонът ми хич не излиза изгодно. Още до 6-ти декември трябва да платя месечната си вноска + 25 лева за издаване на картата + 2.50 за обслужване на кредита. От там нататък ще си плащам по 2.50 всеки месец за обслужване на кредита, които ще се добавят към месечната вноска за погасяване. Нямам право да се откажа от ползване на картата, за да не ми дърпат по 2.50 и само да им превеждам парите, които дължа. Имам право да се откажа от картата само, когато е на нула. Тоест всичко е с цел, ако може да ти смъкнат кожата от гърба.

Преди време по същия начин правих покупка през jet кредит и пак това, което купих ми излезе доста солено. Тогава си каза, че вече кредит не тегля за нищо на света, но ето че пак успяха да ме подлъжат.

Братя българи,

Колкото и да ви се струват примамливи условията за кредит на стоки, не се връзвайте! Вероятно крайната цена ще ви излезе с една трета оскъпяване. Всички реклами ви показват само стръвта, а зад нея винаги има кука.

Влязох в супермаркета и забелязах, че сме тръгнали към Евросъюза. Тоест - по-зле става. Цените са се вдигнали - къде с 10, къде с 20, къде с 30%. А ние така или иначе, щом има съюзи покрай нас, все гледаме да сме вътре, за да не вземе да се окаже, че сме отвън. Тройния съюз - давай!
Съветски съюз - давай!
Варшавски договор - давай!
НАТО - давай!
ЕС - давай!
Важното е да сме вътре и не ни се разминава да сме все вътре, ама само в хазартния смисъл на думата.
Ех, наивен и с робски манталитет е българинът! Ако за един циганин трябва кебапче, за българин стигат и само благи приказки, за да бъде подлъган.
Щастливи сме, че ще ни взимат в Европейския съюз. Може да влезем като слуги, но важното е, че сме там, пък за какво им трябваме, няма значение. Медиите повтарят, че сме щастливи от европейската перспектива. Истината е обаче, че сме толкова щастливи от влизането ни в Европа, колкото ни е правила щастливи и априлската линия, ако някой днес въобще си спомня за нея.
Скъпи българи, бъдещи "европейци",
Никак не ми е драго да ви кажа, че светлото европейско бъдеще е просто въздух под налягане с определена миризма.
Казаха ли ни, че всъщност след влизането ни в ЕС години наред няма да има особено подобрение?
Нещо повече - цените отначало ще се вдигнат с по-висок темп от повишаването на заплатите, и ще се окаже, че като "европейци" ще се окажем по-бедни, отколкото преди това. Поне това вече се е случило в тези страни, които влязоха преди нас.
Казаха ли ни, че голяма част от малките и средни български фирми ще фалират или ще бъдат погълнати от западноевропейските концерни? Именно това е целта - ЕС няма нужда от мощен български бизнес сектор, който да е конкурентен на западните фирми. ЕС има нужда от евтина работна ръка, понеже развитите европейски страни са притиснати от конкуренцията на евтина китайска и тайванска стока, която успява да ги измести от пазара. На ЕС не и трябват нови равноправни членки. Трябват работници на плантациите. Само че, неоколониализмът не предполага официално завладяване. Всичко вече става "доброволно".
Те - така наречените политици - искат от нас да гласуваме. Около избори винаги се срещат с народа. Но когато трябва да се вземе решение, което вероятно определя съдбата на народа ни за поколения напред, никой не ви пита.
Някой задава ли си въпроса защо американскят контингент в България има повече права от кое да е съсловие български граждани - не могат да бъдат съдени при престъпление, не плащат данъци, не плащат наем.
Някой ще тропне ли по масата и ще каже ли: "И аз искам така!"?
Някой пита ли, защо държавата е много по-загрижена за чуждестранните инвестиции, отколкото за българските граждани, които имат частен бизнес?
Никой няма да попита, защото бавно но сигурно всички разбираме, че вече нищо не зависи от нас.