Знам, противният син похлупак на нощта
е запушил надеждата,
и изглежда,
че сълзите разтварят съня.
А часовникът, който поглеждаме,
сякаш е тръгнал назад.
Ако в някое никакво някога
сме се срещали, то е преди.
Там ръцете били са ни вплетени,
но разплитали дълги мечти.
Те били ли са толкоз безсмислени,
като всичко, което е временно?
Дали всички мечти са измислени
и опровергани от времето...