Напоследък купувам от едни ароматни сапуни, като този на снимката. Изглеждат добре и обикновено миришат приятно. Или поне човек може да си избере такъв, който да му мирише добре. Такива красиви порозрачни сапуни произвеждат няколко фирми. След като бях пробвал на друга фирма, реших да видя и тези на Рефан. Впрочем, никога не съм си правил илюзията, че това е нещо повече от оригинално творение на битовата химия. От пликчето, в което ми сложиха този красив сапун обаче разбрах, че той бил направен по древна българска рецепта. Веднага, когато прочетох това, си спомних, че баба ми владееше една древна рецепта - правеше сапун от свинска мас и соде с много бъркане. Ставаха големи грозни калъпи, жълти, с малки черни боклучета по тях. Баба ми обаче вярваше, че нищо не пере по-добре. Виждал съм много домашни сапуни, приготвени в различни краища на България и всичките имаха същия неврзрачен вид, както бабиния.
Рефан обаче явно са извадили от някъде още по-древна рецепта, за която ние, българите, вече сме забравили. Не знам защо обаче тези очарователни писания по пликчето не са написани и на родния ни език, за да може не само чужденците да четат, но и ние да се гордеем с древните си сапунени рецепти.