Драги европейци, ето че пак пак осъдиха медиците ни, осъдиха и Саддам Хюсеин (което слабо ни интересува), а освен това сме и на прага на Европейския съюз. Тук смятам да съчетая тези три събития в един ред на мисли, колкото и шизофренно да изглежда. Ето една скорошна снимка:

Романо Проди всъщност е човекът в ЕС, който има най-силно влияние върху Кадафи. Либия преди Втората световна война е италианска колония и Италия традиционно има влияние там. Още повече - Проди е социалист, а Кадафи традиционно симпатизира на социалистите. Дори преди време Джамахирията се наричаше “социалистическа”.

Наскоро Кадафи и Проди си размениха любезности по време на приятелско посещение на италианския премиер. Прегърнаха се, целунаха се и си направиха снимки, на които не пропуснаха да демонстрират добрите си отношения. Разбира се, Проди повдигнал въпроса за медиците ни, а Муамар Кадафи го уверил в пълното спазване на законите по делото срещу българските медици. И дотук.

Не е ясно обаче какви са тези закони, при които българките и палестинският лекар са арестувани вече толкова време без обективно доказана вина и изобщо що за закони са действащите в Либия. Проди обаче останал удовлетворен от отговора на Кадафи и вероятно не е задавал повече въпроси.

За дългия период, в който медиците ни са затворени, няколко европейски високопоставени лица приятелски посетиха Либия. През това време и големият ни задокеански Съюзник не пропусна да затопли отношенията си с Либия, а ние не пропуснахме да подарим на Съюзника две от нашите военни бази, както и да им изпратим наше пушечно месо за Ирак. Неведнъж съм подчертавал, че не става дума за съюзничество, а за верноподанничество и това е само едно от доказатекствата за това.

Нека сега да намеся и Саддам. Той беше издигнат и подкрепян от нашите могъщи съюзници САЩ и Западна Европа. Неговата функция поначало беше да служи за защитна стена срещу ислямската революция, която заплашваше да залее целия арабски свят. Години наред беше активно подпомаган във войната с Иран. Той ръководеше светски режим, за разлика от тези в Иран , Кувейт и Саудитска арабия, които са основани на Шериата. След войната обаче направи фаталната грешка да посегне на Кувейт, а това е държава, без чиито нефт американската икономика би колабирала. Съответно САЩ веднага се намесиха и бързо върнаха властта на феодалната династия, която и до днес по средновековен начин управлява Кувейт. Тази династия е тотално изостанала от цивилизацията,  по-деспотична и по-ислямистка е от режима в Иран, но затова пък е доста послушна и на нея може да се разчита да се грижи за енергийните нужди на Съюзника. А по-отдавнашният съюзник Саддам Хюсеин в един момент се оказа непотребен и е в реда на нещата да бъде ликвидиран.

Осъждането на смърт на диктатора вероятно означава и скорошно постепенно оттегляне на американските войски от Ирак. След като намесата им обективно погледнато се оказа грандиозен провал, единственият изход е да напуснат потъналата в хаос страна, като преди това се застраховат срещу възможно връщане на диктатора на власт.След това ще оставят марионетното си правителство, което няма да има потенциала да издържи по-дълго, отколкото да кажем Наджибула, след като руснаците напуснаха Афганистан.

Естествено, Големият демократичен съюзник не протестира, че процесът е проведен при натиск без наличие на независима съдебна система и е издадена присъда, която никак не се вписва в демократичните норми на 21-ви век - смърт чрез обесване. Обещанията за нов демократичен Ирак се сринаха и тази присъда и този процес са пример за това. А нашите войници остават в Ирак, американските войници остават тук, а медицинските ни сестри остават в Либия.

Честита Нова година!

P.S> А това е Саддам във времето, когато бяха приятели с американския президент. На снимката - приятелско ръкостискане с Доналд Ръмсфелд - тогава пратеник на президента Рейган.