Ревнувам те, щом вятърът минава,
защото те докосва, както аз не мога -
тъй нежно и грижливо...
Ревнувам те от времето най-много -
то мен жигосва,
а на тебе ти отива.

Когато вятърът живее в косите ти
безкрайно те ревнувам.
Защо му позволяваш?
Ревнувам те дори и от мечтите ти.
Ревнувам те, когато ми прощаваш,
че те ревнувам...