Не мина и седмица, откакто си оправих  споменавания вече нееднократно личен сайт http://kalin.50webs.com, и ето че страничката, която няма претенции за професионализъм, започна да се посещава добре. Това единствено може да ми носи радост. Тук по християнски май е нужно и да се пазя от това радостта да не прелее във възгордяване, както обикновено се случва. Все пак, благодаря на всички, които казаха добри думи в книгата за гости!
Вчера в компанията на две бири и под прикритието на нощта бях започнал да пиша едни "велики" откровения, но не ги пуснах, защото някой, комуто споделих каква е идеята, ми каза, че тези мисли били твърде песимистични.
Странно! А аз мислех че е всичко ще излезе много весело...
Вдъхнови ме гениалната фраза на Гонзо от Мъпет Шоу: "Родил съм се в толкова малък град, че дори си нямахме градски идиот, та се налагаше всички да се редуваме"
Велико, нали? Една журналистка (Ива Рудникова) преди години го беше цитирала във в-к Капитал.
Започнах да пиша, че съм се родил в "голямото град", но живея в толкова малък град, че в него наистина няма градски идиот. Поне няма такъв бележит идиот, който да се откроява, защото е пълно с идиоти и той (милият) не може да изпъкне.
Следваха разсъждения в контекста на Ботевата поезия  - "...Тежко, брате се живее всред глупци неразбрани..." или пък по-съвременният вариант, изпят от Милена - "Смахнати са всички, а другите ги няма".  И с опит за тънка ирония на битието се надявах да предизвикам весело настроение, но всъщност, оказва се, предизвиквам труднолечим сплийн.
Така е.  И аз като чета "Бай Ганьо" на места се смея, а на места хвърлям книгата и ме хваща яд. Никак не е весело, че българи са се излагали по света още  преди повече от 100 години. И се излагат и днес повече дори и от оня бушмен от "Боговете сигурно са полудели".



Е, аз вече преразказах съдържанието  и няма значение, че съм пуснал оня постинг, генериращ  меланхолия.
Хубавата новина (не по БиТиВи) е, че все пак днес се срещнах с немалко  хора, които ме заредиха с положителни емоции. Дори , като си направя сметката, позитивните хора са мнозинство, но не са толкова агресивни, колкото "идиотите" и това ни създава впечатление, че света е пълен само с идиоти.

Може би придобих колекция от блогове, но хората искат да има, както обичаше да казва и другарят Тодор Живков. Търсих темплейт, който позволява да се показва целия постинг, а не само заглавието с кратък анонс. В момента темплейт от такъв вид в България предлага само blog.bg. Преди се предлагаше и от един български сайт за култура, но не знам защо те спряха поддръжката на нови блогове, а и изобщо спряха да правят каквото и да е - страницата застина в едно състояние отдоста време. Говоря за http://cult.bg Аз имам малка страница, намираща се на адрес http://kalin.50webs.com. Там пише всичко, което бих искал да споделя за себе си. Тук обаче е моето лично пространство - моят дневник и мисля скоро да започна да го използвам активно.