Моят блог
Постинги в блога
24.09.2006 23:55 -
Световен шампионат по глупост
Не става дума за Big Brother, макар че и на него това би му подхождало. Имам предвид световните награди за глупост Stupidity Awards Естествено в най-много категории е номиниран Джордж Буш известен с ниския си интелект.По традиция никой от удостоените не присъства на тържеството. Този път Джордж Буш бе представен само с три номинации. Организаторите на конкурса съзнателно бяха въвели ограничения, за да не може американският президент да обере наградите във всичките 10 категории.
Сред "претендентите" за титлата "Най-глупав човек на годината" се посочват Дик Чейни и президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Наградата за "Най-идиотско несъответствие на заеманото положение" получи Джордж Буш, изпреварил "конкурентите" си - сенаторката Хилари Клинтън, певеца Майкъл Джексън, иранския лидер Махмуд Ахмадинеджад и актьора Том Круз. Буш стана лауреат и на наградата за най-глупаво изказване. Признание получиха думите му: "Браун, ама че работа имате да вършите!" към ръководителя на агенцията по извънредните ситуации след урагана Катрина.
Награда за "Най-глупаво изявление" получи адвокатът Хари Уитингтън, улучен по време на лов от вицепрезидента Чейни. Раненият поднесе извинения на семейството на Чейни "за причиненото неудобство" и тази фраза бе обявена за най-глупавата през годината.
За "Най-идиотска постъпка" бе обявен същият злополучен лов, надминал по глупост според организаторите и удара с глава на френския футболист Зинедин Зидан, заради който Франция не стана световен шампион.
"Наградата за глупост, продължила с години" бе присъдена на Близкия изток. "Най-глупав филм на годината" стана "Първичен инстинкт-2".
По материали от информационните сайтове
23.09.2006 23:08 -
Брадатият брадър
Всред двама травестити, двама влюбени, които периодично се малтретират, една възрастна дама, която псува като каруцар, се разхожда една странна личност, с английска библия тип Ню кинг Джеймс и раздава правосъдие на педерастите, травеститите, прелюбодейците мюсюлманите, турците и на кой ли не.
Внушението, което се прокарва е ясно - това са те протестантите - диви и откачени сектанти. Е, очевидно има и такива, но никои не асоциира например двамата “православни” травестити с православната църква. Или да твърдим, че всички германци са фашисти, може би?
Аз съм протестант, но не съм религиозен агресор, както много хора, които се определят като протестанти.
Трябва ли да се срамувам от това, в което вярвам? И то само за това, че ще бъда асоцииран с агресивни “протестантски” социопати, които обаче винаги ще изпъкват на фона на по-кротките, които намираме начин да се държим нормално и пак да не правим компромиси с разбиранията си.
На Запад много хора смятат православието за войнстваща шовинистична религия. Просто защото знаят, че сърбите са православни, и руснаците също, а според западното обществено мнение сърбите и руснаците са агресивни шовинисти и се нуждаят от превъзпитание. Така става, когато не познаваш нечия култура и виждаш само агресивните и проявления. От там идват и всички останали недоразумения.
Внушението, което се прокарва е ясно - това са те протестантите - диви и откачени сектанти. Е, очевидно има и такива, но никои не асоциира например двамата “православни” травестити с православната църква. Или да твърдим, че всички германци са фашисти, може би?
Аз съм протестант, но не съм религиозен агресор, както много хора, които се определят като протестанти.
Трябва ли да се срамувам от това, в което вярвам? И то само за това, че ще бъда асоцииран с агресивни “протестантски” социопати, които обаче винаги ще изпъкват на фона на по-кротките, които намираме начин да се държим нормално и пак да не правим компромиси с разбиранията си.
На Запад много хора смятат православието за войнстваща шовинистична религия. Просто защото знаят, че сърбите са православни, и руснаците също, а според западното обществено мнение сърбите и руснаците са агресивни шовинисти и се нуждаят от превъзпитание. Така става, когато не познаваш нечия култура и виждаш само агресивните и проявления. От там идват и всички останали недоразумения.
23.09.2006 14:49 -
Митьо Пищова, джакузита президентски избори и прочее
Той си има сайт Озаглавен е: “Професионален сайт на Митьо Пищова”. Има галерия, аудио и видео записи с негови участия тук и там.
Темите на записите, които се предоставят са прелюбопитни (извинете ме, ако се почувствате неудобно):
ПИТОН
Кво прави твоя питон?
Бива ли да се показва?
Искаш ли да го видиш?
Дар от интернет и др.
Президент в джакузи
Пише да очакваме неговата Къмпания във връзка с предстоящите президентски избори. Убеден е, че е любимецът на народа, обича българи роми и турци, обича и помага на сиромасите, а фаворит всред политиците му е Ахмед Доган. Любимата му дума пък вероятно е джакузи.
Много хора злословят, че е необразован, но той е завършил икономическия институт в гр. Свищов, не каква да е специалност, а Научна организация на икономиката.
В кампанията на БНТ “Великите българи” Пищова е в топ 200. Може и да е на първо място - там точното подреждане се пази в тайна.
ако спечели, ще му издигнат паметник, така че гласувайте за него на www.velikite.bg
Впечатлен съм че е симпатизант на християнрадикалната партия, понеже някак не мога да го асоциирам с християнски радикализъм на фона на палавите му изпълнения в прочутото джакузи, но всъщност, по някакъв негов си начин е ревностен православен християнин.
21.09.2006 21:03 -
Сбогом на стария мобифон
Последните останали ползватели на мобифони не могат да намерят от къде да си купят ваучери за да заредят старите си машинки, гръмнаха мобилните форуми. Старият Мобиком ги е изоставил, защото сам бере душа и вероятно няма да го има до края на годината. Това ме накара да си припомня:
Царството на мобифоните.
Неотдавна мобилният телефон беше белег на благосъстояние.
Вярно -бяха големи и тежки, но тогава изглеждаха компактни - ето този се побира в куфарче - отваряш, разпъваш антената и говориш.
При нас мобилният телефон се появява доста по-късно, когато вече можеше да се поберат по няколко мобифона в едно такова куфарче.
Всъщност, мобифоните се появяват у нас през 1993 г. когато вече повечето модели имат вече дори дисплей, но до началото на 90-те екранът на мобилните телефони все още не е задължителен.
Когато нямаше GSM Първите мобилни телефони у нас са от стандарта NMT-450. Този
стандарт е разработен в Скандинавието и може да се каже, че функционира от 1977 г. Условността произтича от факта, че разработките на стандарта са доста по-ранни, но тогава всичко вече е окончателно уточнено.
По това време сигурността на мобилните мрежи е доста ниска и в градовете върлуват мобилни пирати - хора, които успяват да "хакнат" мрежата и да говорят за чужда сметка . Затова системата се усложнява и в модернизирания си вариант, с какъвто е влязла в България стандартът вече се нарича NMT - 450 i. Този стандарт има стабилна защита и според някои данни никога не е била разбивана.
Няколко култови мобифона
Мобифонът срещу GSM
Още от началото на 90-те става ясно, че аналоговите телефони ще отстъпят място на цифровите, и в Европа все по-уверено се налага стандартът GSM. Това, което помага на мобифоните да са конкурентни още няколко години е това, че че за изграждане на добро GSM покритие трябват значително по-нагъсто разположени съоръжения (базови станици) и до настъпването на новото хилядолетие GSM покритието все още е по-слабо. Качеството на разговорите обаче обикновено е доста по-добро. Въпреки това, цифровизираният звук според някои е неестествен, и макар и с шумове и препуквания гласът от слушалката на мобифона не е просто някакъв сбор от цифрички.
Краят
В начлото на новото хилядолетие брооят на потребителите в NMT мрежите намалява драстично и до края на 2005 г. повечето такива са спряни.
Българската Мобиком е от последните аналогови мрежи и се очаква да спре да съществува до преди влизането ни в ЕС.
Царството на мобифоните.
Неотдавна мобилният телефон беше белег на благосъстояние. Вярно -бяха големи и тежки, но тогава изглеждаха компактни - ето този се побира в куфарче - отваряш, разпъваш антената и говориш.
При нас мобилният телефон се появява доста по-късно, когато вече можеше да се поберат по няколко мобифона в едно такова куфарче.
Всъщност, мобифоните се появяват у нас през 1993 г. когато вече повечето модели имат вече дори дисплей, но до началото на 90-те екранът на мобилните телефони все още не е задължителен.
Когато нямаше GSM Първите мобилни телефони у нас са от стандарта NMT-450. Този
стандарт е разработен в Скандинавието и може да се каже, че функционира от 1977 г. Условността произтича от факта, че разработките на стандарта са доста по-ранни, но тогава всичко вече е окончателно уточнено. По това време сигурността на мобилните мрежи е доста ниска и в градовете върлуват мобилни пирати - хора, които успяват да "хакнат" мрежата и да говорят за чужда сметка . Затова системата се усложнява и в модернизирания си вариант, с какъвто е влязла в България стандартът вече се нарича NMT - 450 i. Този стандарт има стабилна защита и според някои данни никога не е била разбивана.
Няколко култови мобифона
 1998 |
 1999 |
 2000 |
| Рекламният слоган е: "Покажи им кой си". Все още притежанието на мобилен телефон е белег на престиж. | Вече има SMS, достатъчно малък, за да влиза в джоб | Най-малкият (вече около 100 гр.). Последен модел, след който вече NMT телефони не са произвеждани |
Мобифонът срещу GSM
Още от началото на 90-те става ясно, че аналоговите телефони ще отстъпят място на цифровите, и в Европа все по-уверено се налага стандартът GSM. Това, което помага на мобифоните да са конкурентни още няколко години е това, че че за изграждане на добро GSM покритие трябват значително по-нагъсто разположени съоръжения (базови станици) и до настъпването на новото хилядолетие GSM покритието все още е по-слабо. Качеството на разговорите обаче обикновено е доста по-добро. Въпреки това, цифровизираният звук според някои е неестествен, и макар и с шумове и препуквания гласът от слушалката на мобифона не е просто някакъв сбор от цифрички.
Краят
В начлото на новото хилядолетие брооят на потребителите в NMT мрежите намалява драстично и до края на 2005 г. повечето такива са спряни.
Българската Мобиком е от последните аналогови мрежи и се очаква да спре да съществува до преди влизането ни в ЕС.
18.09.2006 16:20 -
Бог не вярва на сълзи
Наташа Кампуш - сега много добре изглеждащо 18 годишно момиче прекарва 8 години и половина в плен. Странно, но въпреки това изглежда съвсем нормална. Гледах това по новините, но едва вчера прочетох цялото и интервю в пресата. Разсъждава много зряло за възрастта си. Похитителят и не я е лишавал от възможността да чете и тя явно не е изостанала в интелектуалното си развитие. Половината си детство е прекарала в бункер с размери 2 на 3 метра - в известен смисъл по-зле от Робинзон. Не е имала контакт с никого, освен с похитителя си В интервюто я питат:
- Вярвате ли в Бог?
- Ами, раздвоена съм - да, малко.
- Молихте ли се?
- Да, но по-късно вече не. И престъпникът също се молеше...
Не мога да скрия любопитството си - за какво ли се е молил престъпникът?
16.09.2006 14:32 -
Узаконената измама
Красавицата
Тя е вероятно 35-40 годишна жена и е модел. Кожата и не е лишена от бръчки, петна и брадавици, има пожълтели зъби, но на снимка изглежда съвършена. За това имат грижата не само гримьори и пластични хирурзи, а най-вече таланливи графични дизайнери, които превръщат застаряващата жена в мечта за порноманиаците. Цялата тази измама се твори, защото зад това стоят много пари.
Милиони мъже по света плащат, за да си свалят поредния и филм от някой порносайт. Те вече не харесват обикновените жени, защото за тях идеалът е тя, и търсят нейно подобие. Но и тя не е това, което виждат. Тя е една обикновена дама с хубави черти, но далеч от съвършенството.
От друга страна, безброй момичета се стремят да бъдат така неотразими, както моделите и манекенките от кориците на лъскавите списания и телевизиите. Не могат да понесат мисълта, че няма как да изглеждат по същия начин. Много от тях престават да се хранят и се разболяват от анорексия заради недостижимата цел да бъдат като идолите си от лъскавите корици или поне като кукла Барби.
Малцина съзнават, че често филмите които гледаме са наполовина анимационни, понеже всичко излишно е отстранено със съвременните средства на електрониката.
Под чертата
От едната страна на уравнението стоят милионите долари, които печели индустрията. От другата - милиони съсипани съдби, разбити семейства, хора, напуснали реалността и преселили се в матрицата. Момичета, които престават да се хранят , защото от храната се пълнее и накрая все повече започват да приличат на обитателки на Аушвиц, докато се стопят и загинат.
Изходът
Изход няма.
Илюстрациите са част от по-големи изображения, публикувани на www.yinging.net
Тя е вероятно 35-40 годишна жена и е модел. Кожата и не е лишена от бръчки, петна и брадавици, има пожълтели зъби, но на снимка изглежда съвършена. За това имат грижата не само гримьори и пластични хирурзи, а най-вече таланливи графични дизайнери, които превръщат застаряващата жена в мечта за порноманиаците. Цялата тази измама се твори, защото зад това стоят много пари.
.jpg) |
 |
Милиони мъже по света плащат, за да си свалят поредния и филм от някой порносайт. Те вече не харесват обикновените жени, защото за тях идеалът е тя, и търсят нейно подобие. Но и тя не е това, което виждат. Тя е една обикновена дама с хубави черти, но далеч от съвършенството.
От друга страна, безброй момичета се стремят да бъдат така неотразими, както моделите и манекенките от кориците на лъскавите списания и телевизиите. Не могат да понесат мисълта, че няма как да изглеждат по същия начин. Много от тях престават да се хранят и се разболяват от анорексия заради недостижимата цел да бъдат като идолите си от лъскавите корици или поне като кукла Барби.
Малцина съзнават, че често филмите които гледаме са наполовина анимационни, понеже всичко излишно е отстранено със съвременните средства на електрониката.
Под чертата
От едната страна на уравнението стоят милионите долари, които печели индустрията. От другата - милиони съсипани съдби, разбити семейства, хора, напуснали реалността и преселили се в матрицата. Момичета, които престават да се хранят , защото от храната се пълнее и накрая все повече започват да приличат на обитателки на Аушвиц, докато се стопят и загинат.
Изходът
Изход няма.
Илюстрациите са част от по-големи изображения, публикувани на www.yinging.net
14.09.2006 22:37 -
Чичо Бил
Не говорим за любимия на Моника - пуританът с пурата. Той вече е просто персонаж от историята, който няма особено влияние.
Впрочем, ето го:
Другият, който любовно му държи ръката, е Били Греам - известен евангелизатор. Чичо Бил Пуритана е пример какви трябва да бъдат американските евангелисти, но нека се върнем на темата.
Говоря за ето този чичо Бил:
И двамата са хубави и имат чаровна усмивка. И и двамата са богати. Единият повече. (хехе, има причини да се усмихва)
Вторият чичо Бил е собственик на най-голямата софтуерна компания. Парадоксално е обаче, че той нищо особено не е изобретил, а все пак е успял да окупира пазара и да стане най-богатият човек на света.
През 1985-та година чичо Бил пуснал Windows.
Ето колко посрано е изглеждал екрана на компютър с първия Windows:
Неслучайно чак до средата на 90-те тази операционна система не е особено популярна.
Мнозина мислят, че мишката е патент на чичо Бил, но това не е вярно. Макинтош са са първите, които масово започват да я използват.
А ето как изглежда първата мишка:
:-)
А първата електронна мишка е изглеждала така:
За пояснение това отдолу не е за рязане на дърва, макар че на такова прилича. Но тази мишка е много преди Apple да започнат да я слагат на компютрите си.
Всъщност първите епълски мишки са нещо такова:
Те и досега са с един бутон (но доста по-ергономични), защото инженери и психолози от Епъл Макинтош са изчислили, че човек много по-бързо работи с мишка с един бутон, отколкото с повече, и затова тяхната операционна система е разработена така, че да бъде пълнофункционална с еднобутонна мишка и много хора свидетелстват, че е доста по-удобна от Windows. Само дето е доста скъпо да си вземеш компютър на Мак. Поне аз не бих си взел при тия цени.
Всъщност, чичо Бил е гепил почти всичко от Макинтош. Навремето те са го съдили за това, че е взел от тях разтеглящите се (и свиваши се) прозорци, но не са спечелили делото.
От тях чичо Бил е взел и великия USB порт, без който не може нито един съвременнен компютър.
А ето и първият масово използван персонален компютър - Apple II:
Ако ви прилича на Правец 82 - не е случайно. Великият български компютър е негов клонинг , само че 5 години по-късно. Но за това вече не трябва да обвиняваме чичо Бил.
Впрочем, ето го:
Другият, който любовно му държи ръката, е Били Греам - известен евангелизатор. Чичо Бил Пуритана е пример какви трябва да бъдат американските евангелисти, но нека се върнем на темата.
Говоря за ето този чичо Бил:
И двамата са хубави и имат чаровна усмивка. И и двамата са богати. Единият повече. (хехе, има причини да се усмихва)
Вторият чичо Бил е собственик на най-голямата софтуерна компания. Парадоксално е обаче, че той нищо особено не е изобретил, а все пак е успял да окупира пазара и да стане най-богатият човек на света.
През 1985-та година чичо Бил пуснал Windows.
Ето колко посрано е изглеждал екрана на компютър с първия Windows:
Неслучайно чак до средата на 90-те тази операционна система не е особено популярна.
Мнозина мислят, че мишката е патент на чичо Бил, но това не е вярно. Макинтош са са първите, които масово започват да я използват.
А ето как изглежда първата мишка:
:-)
А първата електронна мишка е изглеждала така:
За пояснение това отдолу не е за рязане на дърва, макар че на такова прилича. Но тази мишка е много преди Apple да започнат да я слагат на компютрите си.
Всъщност първите епълски мишки са нещо такова:
Те и досега са с един бутон (но доста по-ергономични), защото инженери и психолози от Епъл Макинтош са изчислили, че човек много по-бързо работи с мишка с един бутон, отколкото с повече, и затова тяхната операционна система е разработена така, че да бъде пълнофункционална с еднобутонна мишка и много хора свидетелстват, че е доста по-удобна от Windows. Само дето е доста скъпо да си вземеш компютър на Мак. Поне аз не бих си взел при тия цени.
Всъщност, чичо Бил е гепил почти всичко от Макинтош. Навремето те са го съдили за това, че е взел от тях разтеглящите се (и свиваши се) прозорци, но не са спечелили делото.
От тях чичо Бил е взел и великия USB порт, без който не може нито един съвременнен компютър.
А ето и първият масово използван персонален компютър - Apple II:
Ако ви прилича на Правец 82 - не е случайно. Великият български компютър е негов клонинг , само че 5 години по-късно. Но за това вече не трябва да обвиняваме чичо Бил.
13.09.2006 01:13 -
Официален сайт на черните овни с малко бяло петно под лявото ухо.
Както казва проф. Вучков - гледам и не вярвам на ушите си. Откакто се явиха тук и там блогове, се нароиха официални сайтове на на к`во ли не. Даже фолкизпълнителките имат по няколко официални фенсайта. И Марин от Star Academy има поне три официални фенсайта, всеки от които е по-официален от останалите Междувпрочем Маринчо и аз го харесвам като певец, но все още не съм се решил да го призная официално. Има и по няколко официални фенсайта и на ЦСКА и Левски.
За по-оригинално, може да направя първия комбиниран фенсайт на ЦСКА и Левски едновременно. Никой не се е сетил да го направи, нали! Ама нека има.
За да дам своя принос във фенсайтовете, ще направя и първия фенсайт на политиците. Да! Политически фенсайт. Кой казва, че народът мрази политиците - нали гласува за тях. Политиците са ценни хора, особено около избори. Аз ги обичам, защото поне веднъж на 4 години ме черпят с бира, кебапчета и фолкконцерти. Че ако се замислим - иначе кой друг ни черпи така и ни дава да гледаме звездни изпълнителки на аванта?
Друга полезна идея е да кажем: "Официален фенсайт на джапанките от един лев". Не е смешно! Всички ги купуват, даже са измислени технологии за удължаване на живота им - разлепената джапанка се шие с найлонови конци или се лепи с каноконлит. Нема лабаво после - гаранция 2 години. По Тошово време имаше един вестник "Направи си сам" От там добре си спомням една статия: "Пет начина за подмяна на ножчетата при самобръсначките Bic" . Така че работата е дебела - "сиромах човек - жив гявол" . А в България има поне 7 милиона живи гяволи, от които един милион по-мургави и по-гяволи, ама това е друг въпрос.
Но ясно е, че като влезем в Евросъюза, ще се оправим и ще забогатеем, и съответно - гяволите ще бъдат вписани в червената книга.
Т`ва засега най-официално от мен. Пийте едно за мое здраве!
За по-оригинално, може да направя първия комбиниран фенсайт на ЦСКА и Левски едновременно. Никой не се е сетил да го направи, нали! Ама нека има.
За да дам своя принос във фенсайтовете, ще направя и първия фенсайт на политиците. Да! Политически фенсайт. Кой казва, че народът мрази политиците - нали гласува за тях. Политиците са ценни хора, особено около избори. Аз ги обичам, защото поне веднъж на 4 години ме черпят с бира, кебапчета и фолкконцерти. Че ако се замислим - иначе кой друг ни черпи така и ни дава да гледаме звездни изпълнителки на аванта?
Друга полезна идея е да кажем: "Официален фенсайт на джапанките от един лев". Не е смешно! Всички ги купуват, даже са измислени технологии за удължаване на живота им - разлепената джапанка се шие с найлонови конци или се лепи с каноконлит. Нема лабаво после - гаранция 2 години. По Тошово време имаше един вестник "Направи си сам" От там добре си спомням една статия: "Пет начина за подмяна на ножчетата при самобръсначките Bic" . Така че работата е дебела - "сиромах човек - жив гявол" . А в България има поне 7 милиона живи гяволи, от които един милион по-мургави и по-гяволи, ама това е друг въпрос.
Но ясно е, че като влезем в Евросъюза, ще се оправим и ще забогатеем, и съответно - гяволите ще бъдат вписани в червената книга.
Т`ва засега най-официално от мен. Пийте едно за мое здраве!
12.09.2006 01:03 -
Окови!
Първо - да поясня - аз не съм някой, чиито речник е пропит от латернаджийска религиозна лексика. Нямам религиозен гуру и на никой човек не хващам 100% вяра, колкото и да е авторитетен или препоръчван. Въпреки това вярвам и ми хареса една песен. Интересното е, че тази песен макар че е най-близо като стил и съдържание до госпъл, с успех вървеше по дискотеките. Направи силно впечатление. Текстът сякаш напомня с нещо на Loosing My Religion на R.E.M. Прилагам оригинала и аматьорския ми превод, за който нямам претенции да е прецизен и приемам корекции.
Mary Mary - Shackles
Take the shackles off my feet so I can dance
I just wanna praise you
I just wanna praise you
You broke the chains now I can lift my hands
And I"m gonna praise you
I"m gonna praise you
In the corners of mind
I just can"t seem to find a reason to believe
That I can break free
Cause you see I have been down for so long
Feel like the hope is gone
But as I lift my hands, I understand
That I should praise you through my circumstance
Everything that could go wrong
All went wrong at one time
So much pressure fell on me
I thought I was gon lose my mind
But I know you wanna see
If I will hold on through these trials
But I need you to lift this load
Cause I can"t take it anymore
Been through the fire and the rain
Bound in every kind of way
But God has broken every chain
So let me go right now
Отмахни оковите от краката ми,за да мога да танцвам!
Аз просто искам да Те хваля
Ти разчупи веригите и сега мога да издигна ръцете си
и аз ще те хваля.
В кътчетата на съзнанието ми
не мога да намеря причина да вярвам,
че мога да се измъкна.
Ти виждаш, че аз бях повален задълго.
Сякаш надеждата се изгуби
Но аз все пак ще издигна ръцете си и осъзнавам ,
че ще те хваля независимо от обстоятелствата.
Всичко лошо, което можеше да се случи
ме сполетя наведнъж,
сгромоляса се върху мен.
Мислех, че ще се побъркам,
но аз знам - Ти искаш да видиш,
че аз ще премина през тези изпитания,
Но се нуждая Ти да повдигнеш товара ми,
понеже никога не бих могъл да го отместя сам.
Бях всред огън и всред дъжд,
напълно безпомощен
Но Бог разчупи всички вериги,
за да мога да вървя напред
За който се интересува, клипът може да се дръпне от
video.google.com
за мен
Mary Mary - Shackles
Take the shackles off my feet so I can dance
I just wanna praise you
I just wanna praise you
You broke the chains now I can lift my hands
And I"m gonna praise you
I"m gonna praise you
In the corners of mind
I just can"t seem to find a reason to believe
That I can break free
Cause you see I have been down for so long
Feel like the hope is gone
But as I lift my hands, I understand
That I should praise you through my circumstance
Everything that could go wrong
All went wrong at one time
So much pressure fell on me
I thought I was gon lose my mind
But I know you wanna see
If I will hold on through these trials
But I need you to lift this load
Cause I can"t take it anymore
Been through the fire and the rain
Bound in every kind of way
But God has broken every chain
So let me go right now
Отмахни оковите от краката ми,за да мога да танцвам!
Аз просто искам да Те хваля
Ти разчупи веригите и сега мога да издигна ръцете си
и аз ще те хваля.
В кътчетата на съзнанието ми
не мога да намеря причина да вярвам,
че мога да се измъкна.
Ти виждаш, че аз бях повален задълго.
Сякаш надеждата се изгуби
Но аз все пак ще издигна ръцете си и осъзнавам ,
че ще те хваля независимо от обстоятелствата.
Всичко лошо, което можеше да се случи
ме сполетя наведнъж,
сгромоляса се върху мен.
Мислех, че ще се побъркам,
но аз знам - Ти искаш да видиш,
че аз ще премина през тези изпитания,
Но се нуждая Ти да повдигнеш товара ми,
понеже никога не бих могъл да го отместя сам.
Бях всред огън и всред дъжд,
напълно безпомощен
Но Бог разчупи всички вериги,
за да мога да вървя напред
За който се интересува, клипът може да се дръпне от
video.google.com
за мен
28.08.2006 15:03 -
До по-дълбоката провинция и назад
Този уикенд имах път нейде из дълбоката провинция, но все пак в един по-голям град от Ботевград, където живея.Стигането до "прувинциътъ" се случи някак без особени проблеми, но - както се казва - не е важно дали ще стигнеш донякъде (дори и до Еверест), а сякаш по-важно е дали ще можеш да се върнеш. Затова ще разкажа само за връщането.
Отивам естествено по-рано до провинциалната гара. Не се забелязва човешко присъствие. Чукам на произволно гише. Показва се едно лелче. Питам учтиво за влакове към София и съответно за цена. Лелчето не знае и ме праща до една дълга разпечатка от матричен принтер, закована с кабърчета на стената. След като ме прати да си търся това, което ми е нужно, служителката се прибра тутакси някъде навътре. Гледах разпечатката, по която освен точките от матричния принтер, имаше и доста други точки, белези от присъствието на гаровите мухи. Понеже вероятно съм инсуфициентно интелигентен, не успях добре да се ориентирам, и се наложи отново да безпокоя лелчето. То с голямо неудоволствие най-накрая погледна компютъра и ме осведоми за часа на тръгване и цената.
Както и да е, качих се на влака, а във вагона имаше:
1. Една група деца, прибиращи се от морето;
2. Група пияни румънци;
3. Едни веселяци в моето купе, които също се прибираха от морето.
Децата бяха доста забавни - едното пееше с особен текст една песен на на Софи Маринова. Текстът звучеше така: "Ти си бурето в мазето ми, пълно със ракия..."
Румънците пиеха някаква тяхна бира и търсеха с едно пискливо транзисторче станции с българска чалга,която очевидно ги правеше щастливи. Накрая търкълнаха празната двулитрова бутилка от ръмънската бира в коридора.
А веселяците в купето ми - те разправяха за един питон-фотомодел на морето, който за да не го изгори силното слънце, бил покрит с един чувал. Но питонът силно желаел да стои на слънце на и както се изразиха: "те го покриват, ама той си вири главата".
Пътьом чух, че някой (вероятно ръководителката на децата) сумти, че в София вилнеел страшен порой. Не отдадох голямо внимание на тази информация, но тя се оказа много съществена.
Когато стигнах, се уверих че пороят е наистина умалено копие на великия потоп. На всичкото отгоре, половината средства за градски транспорт бяха със сменени маршрути, заради строежа на някаква метростанция и други там дейности. Естествено, със сменен маршрут беше и автобусът, който ми трябваше. Дотърчах през пороя до спирката на друго превозно средство, и така чаках въпросното средство мокър - "чаках, чаках вече час", както е чакал другарят Емил Димитров, но средството не дойде и нямах избор - хванах такси. Такива ми ти работи...
Отивам естествено по-рано до провинциалната гара. Не се забелязва човешко присъствие. Чукам на произволно гише. Показва се едно лелче. Питам учтиво за влакове към София и съответно за цена. Лелчето не знае и ме праща до една дълга разпечатка от матричен принтер, закована с кабърчета на стената. След като ме прати да си търся това, което ми е нужно, служителката се прибра тутакси някъде навътре. Гледах разпечатката, по която освен точките от матричния принтер, имаше и доста други точки, белези от присъствието на гаровите мухи. Понеже вероятно съм инсуфициентно интелигентен, не успях добре да се ориентирам, и се наложи отново да безпокоя лелчето. То с голямо неудоволствие най-накрая погледна компютъра и ме осведоми за часа на тръгване и цената.
Както и да е, качих се на влака, а във вагона имаше:
1. Една група деца, прибиращи се от морето;
2. Група пияни румънци;
3. Едни веселяци в моето купе, които също се прибираха от морето.
Децата бяха доста забавни - едното пееше с особен текст една песен на на Софи Маринова. Текстът звучеше така: "Ти си бурето в мазето ми, пълно със ракия..."
Румънците пиеха някаква тяхна бира и търсеха с едно пискливо транзисторче станции с българска чалга,която очевидно ги правеше щастливи. Накрая търкълнаха празната двулитрова бутилка от ръмънската бира в коридора.
А веселяците в купето ми - те разправяха за един питон-фотомодел на морето, който за да не го изгори силното слънце, бил покрит с един чувал. Но питонът силно желаел да стои на слънце на и както се изразиха: "те го покриват, ама той си вири главата".
Пътьом чух, че някой (вероятно ръководителката на децата) сумти, че в София вилнеел страшен порой. Не отдадох голямо внимание на тази информация, но тя се оказа много съществена.
Когато стигнах, се уверих че пороят е наистина умалено копие на великия потоп. На всичкото отгоре, половината средства за градски транспорт бяха със сменени маршрути, заради строежа на някаква метростанция и други там дейности. Естествено, със сменен маршрут беше и автобусът, който ми трябваше. Дотърчах през пороя до спирката на друго превозно средство, и така чаках въпросното средство мокър - "чаках, чаках вече час", както е чакал другарят Емил Димитров, но средството не дойде и нямах избор - хванах такси. Такива ми ти работи...
